3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
[населено място], 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №586 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. С. И. срещу определение № 3171/22.12.2014г. по в.ч.гр.д. №4886/14г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане №2 от 09.09.2014г. за връщане на жалбата на Я. С. И. срещу решение от 24.07.2013г. по ф.д.№417/14г. на СГС, ТО, VI -20 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора и по които няма трайно установена съдебна практика:1. Какви са критериите, относно тълкуването и прилагането на предпоставките за редовността и допустимостта на въззивната жалба и кои са средствата и начините за отстраняване на наличието им? 2. Определенията по чл.274 ал.3 от ГПК, постановени от касационна инстанция, съставляват ли задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК? 3.При регистрацията на вероизповедание, напълно кореспондиращо със свободата на волеизявление на миряните, необходими ли са допълнителни съдебни процедури, водещи до неговата дискриминация? 4. Допустима ли е намесата на държавата и чрез какъв нормативен акт става тази намеса в свободата на избор на вероизповедание на гражданите? 5. Подобна намеса кореспондира ли с правата на гражданите, посочени в чл.32 и чл.37 от Конституцията на Република България? 6. Следва ли въззивният съд да изложи точни и ясни правни мотиви, въз основа на които решава, че страната не е изпълнила указанията за редовността на въззивната жалба, когато такива липсват? 7. Какво е процесуалното средство за поправяне на безсъмнената грешка на въззивния съд?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е недопустима.
Съгласно императивната норма на чл.274 ал.4 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от Я. С. И. заявление за вписване в регистъра на изповеданията на религиозна общност – вероизповедание „Българска апостолска православна църква“ Съгласно чл.15 от Закона за вероизповеданията, регистрацията на религиозните общности се извършва от СГС по реда на глава 49 на ГПК „Общи правила“, т.е по общите правила на охранителните производства. В специалния закон не са предвидени правила относно реда на вписване и съответно за обжалване на отказите за вписване, поради което приложение намират разпоредбите на глава 55 на „Охранителните производства“ на ГПК за вписване на юридически лица. Съгласно правилото на чл.606 от ГПК, решението, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативен съд. Апелативният съд разглежда частната жалба по реда на инстанционния контрол за обжалване на определенията, доколкото процесуалният закон предвижда подаване на частна жалба, т.е. прилагат се правилата относно сроковете за депозирането и разглеждането й в закрито съдебно заседание по глава 21 на ГПК за „Обжалване на определенията“. В случай на отказ на окръжния съд да постанови вписване на учредено сдружение, независимо от характеристиката на акта като „решение“, обжалваемостта му с частна жалба пред апелативния съд произтича от закона.
При действието на отменения ГПК е дадено разрешение в т. 2 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, че решенията на апелативния съд, с които се отказва вписване в съдебен регистър, подлежат на касационно обжалване. Това разрешение следва да се приеме за изгубило сила. На първо място, за разлика от разпоредбата на чл.500 от ГПК /отм./ нормата на чл.606 от ГПК изрично сочи реда за обжалване на решението на окръжния съд – с частна жалба и следователно според сроковете, компетентния съд и разглеждането им в закрито съдебното заседание на жалбата, както е при определенията. Разпоредбата съдържа изрична възможност за обжалване на отказа пред апелативния съд /и реда за разглеждането на жалбата като частна/, но не предвижда такава за обжалване на акта на апелативния съд. В разпоредбите, уреждащи охранителното производство по вписване на юридическите лица не се съдържа друго правило относно обжалваемостта на определението на въззивната инстанция. Такова не се съдържа и в общите правила за охранителните производства /Глава 49, чл. 538/, от което следва, че законодателят е ограничил инстанционния контрол по отношение на отказа за вписване с потвърждаването му от апелативния съд. Следователно с постановяване на решение от апелативния съд по частна жалба срещу отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, инстанционният контрол е изчерпан и решението на апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. / в този смисъл са определение №133 от 30.04.2013г. по т.д.№510/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение №508 от 15.07.2013г. по т.д.№2571/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./
С оглед обстоятелството, че решението на апелативния съд по жалба срещу отказ за вписване е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 от ГПК такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по чл. 15 от Закона за вероизповеданията.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Я. С. И. срещу определение № 3171/22.12.2014г. по в.ч.гр.д. №4886/14г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.