4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2816/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мохамед [населено място], с ЛНЧ [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1739 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 1507/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 908 от 13.02.2017 г. по гр.д. № 8283/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 15 състав, в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма] ЕИК[ЕИК], иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 5 000 лева до 80 000 лева, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски по делото.
В касационната жалба се поддържат доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, с искане за отмяна на решението, с произтичащите от това правни последици. Твърди се, че определеното застрахователно обезщетение е занижено несправедливо, а възражението за съпричиняване неправилно е уважено и то в размер на 90 %, като съдът се е произнесъл по несвоевременно заявени от ответника обстоятелства, на които е основано това възражение.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД противоречи на ППВС № 4/1968 г., като в недостатъчна степен са съобразени съдържащите се в това ППВС разяснения за критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се нарушаване на основни принципи на справедливостта, като касаторът се позовава и на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил и чл.51, ал.2 ЗЗД и в нарушение на чл.154, ал.1 ГПК е приел наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва се и становището на въззивната инстанция, че възраженията на ответника за наличие на принос поради това, че пострадалият е пътувал в товарния отсек на микробуса, не са преклудирани, като се твърди нарушаване на чл.147 ГПК. Във връзка с доказване на приноса на пострадалото лице, е налице позоваване на решение на ВКС, II т.о. по т.д. № 457/2014 г.
Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд след цялостна преценка на събраните доказателства във връзка с размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди и доказателствата, релевантни към въведеното в срока по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, уточнено и конкретизирано след представяне на съдържащи се доказателства във воденото срещу водача на микробуса наказателното производство, е приел за установено следното: Ищецът е пътувал в товарния отсек на микробуса, като заедно с останалите пътуващи е седял на пода на фургона, без седалки и без предпазни колани. При настъпилото на 19.04.2015 г. произшествие, в землището на [населено място], ищецът е получил счупване на основата на черепа в предна черепна ямка, линейно счупване на лява челна кост, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,травматичен кръвоизлив в челния етмоидален и максиларен синус, навлизане на въздух в черепната кухина, подкожен хематом в лявата челна област на главата, контузия на шията, корема,гърдите, таза и крайниците. При отчитане на: характера и тежестта на уврежданията, проведеното болнично лечение, по време на което болките на ищеца са били най-интензивни, посттравматичното главоболие, при липса обаче на други трайни негативни последици, както и при съобразяване на икономическите условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, въззивният състав е приел, че обезщетение в размер на 50 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като то се дължи с лихвата от деликта – 19.04.2015 г.
При произнасяне по въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на резултата, дообосновано при усл. на чл.147, т.1 ГПК с документи, съдържащи се в наказателното производство, решаващият състав е извел извод, че поведението на пострадалия, изразяващо се в поемане на предвидим и реално очакван риск на пътуване в товарен автомобил, от който той е изскочил, съставлява обективен принос, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В тази насока съдът се е позовал както на експертното становище /основно и допълнително/, така и на признанието на ищеца, че е скочил от превозното средство при настъпване на произшествието. Доброволното качване на ищеца в неприспособено за превоз на пътници товарно превозно средство, е мотивирало съда да приеме съпричиняване в размер на 90 %. С оглед на този размер, определеното общо обезщетение е редуцирано на 5 000 лв., като е потвърдено първоинстанционното решение в атакуваната отхвърлителна част.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото.
В изложението на основанията за достъп до касация липсват изрично формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна практика на ВС и ВКС. Видно от съдържанието на изложението е, че всъщност са изложени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, без да е отчетена разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. Върху липсата на тъждественост между тези основания е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на дадените задължителни за съдилищата указания в този акт на нормативно тълкуване, следва да се приеме, че е недопустимо обосноваване на искането за достъп до касационно обжалване с доводи за неправилност на решението, а произнасянето по касационните оплаквания е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Дори и да се приеме, че ВКС следва да конкретизира въпросите съгласно правомощията си/ т.1 от ТР № 1/2009 г./, то не би могло да се счете за установена първата допълнителна предпоставка. По делото липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, чието съблюдаване се дължи от съда при определяне на справедливо, по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетение, а твърдението, че липсва практика на ВКС по приложение на материалноправната норма, е необосновано.
Относно предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказването на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат също не са налице данни за допуснато отклонение от създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, надлежно публикувана. Като неотносимо следва да се счете позоваването от страна на касатора на решение по т.д. № 457/2014 г., доколкото въззивният съд не се е произнесъл въз основа на „предполагаем принос” на пострадалия ищец. Изводите на решаващия съдебен състав са изведени след преценка на всички събрани доказателства и на признанието на ищеца, обективирано във въззивната жалба, при отчитане на уточнените, при условие на чл.147, т.1 ГПК, обстоятелства, на които е основано възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. Зачитането на тези обстоятелства и съответно произнасянето на съда по възражението на застрахователя съответства на практиката на ВКС – така например, решение по т.д. № 3133/2015 г., I т.о., която се споделя изцяло и от настоящия състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1739 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 1507/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: