О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 04.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 882/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Кооперация „В. София” със седалище в [населено място] срещу определение № 75 от 09.02.2018 г., постановено по ч. т. д. № 161/2018 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на Кооперация „В. София” против определение от 27.11.2017 г. по гр. д. № 5784/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 12799/2013 г. на Софийски градски съд с влязъл в сила съдебен акт.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като обжалването на определенията по чл.274, ал.1 ГПК, постановени от състав на Върховния касационен съд, се реализира по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността на частната жалба не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответниците К. И. и Г. И. – чрез пълномощника им адв. П. Т., които изразяват становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. С отговора адв. П. Т. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 200 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на Кооперация „В. София” срещу определението на Софийски апелативен съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по гр. д. № 5784/2017 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 12799/2013 г. на Софийски градски съд, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че кооперацията – частен жалбоподател няма правен интерес да обжалва определението, предвид влязлото в сила определение за връщане на исковата молба с предмет прогласяване нищожност на договор за заем от 10.04.2012 г., по която е образувано счетеното за преюдициално гр. д. № 12799/2013 г. на Софийски градски съд. Съдебният състав е изложил съображения, че връщането на исковата молба по гр. д. № 12799/2013 г. е обстоятелство, което поражда правен интерес за ищеца в производството по гр. д. № 5784/2017 г. да поиска възобновяване на спряното дело, ако това не е сторено служебно от съда, а в случай на отказ от възобновяване – да обжалва определението за отказ съобразно т.5 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. При постановяване на обжалвания акт е съобразено постановеното от Софийски апелативен съд определение от 11.12.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на Кооперация „В. София” за възобновяване на производството по гр. д. № 5784/2017 г. С мотив, че посоченото определение не формира сила на пресъдено нещо, първият състав на ВКС е изразил становище, че това определение не преклудира правото на кооперацията – ищец да поиска отново възобновяване на спряното дело.
Обжалваното определение е правилно.
Спирането на делото на предвидените в чл.229, ал.1 ГПК основания прегражда временно неговото развитие, поради което определението за спиране подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл.274 ГПК. С оглед преграждащия характер на определението страните имат правен интерес да го обжалват, ако считат, че делото е спряно при отсъствие на основание за спиране.
Съгласно чл.230 ГПК, спряното производство се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му. Определението, с което съдът отказва да възобнови делото при направено от страна в процеса искане, също е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на самостоятелно обжалване /т.5 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значение след влизане в сила на ГПК от 2007 г./.
В качеството на страна /ищец/ по висящото пред Софийски апелативен съд гр. д. № 5784/2017 г. частният жалбоподател Кооперация „В. София” формално има право да обжалва определението, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 12799/2013 г. на Софийски градски съд. В конкретния случай обаче, както правилно е преценил първият състав на ВКС, обжалването е лишено от правен интерес с оглед постановеното от Софийски градски съд определение за връщане на исковата молба по гр. д. № 12799/2013 г. в частта относно иска за прогласяване нищожност на договора за заем, сочен за източник на установяваното в производството по гр. д. № 5784/2017 г. спорно вземане. Връщането на исковата молба слага край на счетения за преюдициален спор и като последица от това отпада пречката за движение на спряното дело, което съставлява основание по чл.230, ал.1 ГПК за неговото възобновяване – по искане на страните или по служебен почин на съда. При възникнало основание за възобновяване на делото страните нямат интерес да обжалват определението за спиране, тъй като могат да се защитят срещу неговия преграждащ характер по реда на чл.230, ал.1 ГПК – чрез сезиране на съда с искане за възобновяване и за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора. Ефективността на тази защита е гарантирана от възможността за обжалване на определението за отказ да се възобнови спряното дело, която лишава от смисъл обжалването на постановеното при други обстоятелства определение за спиране. Като се е произнесъл в аналогичен смисъл, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приложил правилно закона и е постановил законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС споделя изразеното от първия състав на ВКС становище, че определението на Софийски апелативен съд от 11.12.2017 г., с което е отказано възобновяване на гр. д. № 5784/2017 г., не прегражда правото на частния жалбоподател да поиска отново възобновяване на делото, включително като се позове на същите обстоятелства, които е релевирал при първоначалното сезиране по чл.230 ГПК. Евентуалният повторен отказ на съда да разгледа новото искане за възобновяване или да възобнови делото ще подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С настоящото определение не се слага окончателен край на делото и няма основание да се присъждат разноски за производството, в което е постановено. Поради това искането на пълномощника на ответниците по частната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 09.02.2018 г., постановено по ч. т. д. № 161/2018 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :