2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 24.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №105/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] , чрез кмета на общината Н. А. срещу решение №304 от 03.10.2014г . по в. гр.дело № 432/2014г. на Добрички окръжен съд ,в частта с което е потвърдено решението от 10.04.2014г по гр.д. 623/2013г на балчишки районен съд в обжалваната от касатора част , по уважения иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от унищожаване на собствения магазин на ищците , при изпълнение на проект за реконструкция на улица в [населено място]
В изложението по допускане на касационно обжалване са развити съображения за всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК ,по въпроса налице ли е отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложиктеля на работа (възложена по силата на облигационно , а не трудово правоотношение ,при собствена организация на изпълнителя на работата по договора ),при липса на елемента „вина” у възложителя и изпълнителя ,ако прекият причинител на вредата не следва да отговаря , както е прието в процесния случай и при липса на друго техническо решение . Според защитата ,противоречието е с решения № 503 от 2010 по гр.д №1069/2009 ІІІ г.о според което при по чл. 49 ЗЗД няма място за презумптивна виновност и докато по това решение виновно деяние на работник от ответното дружество е била установена ,за да се уважи иска , в настоящия случай искът е уважен без това да е така .За необходимото установяване на елементите на деликта ,т.е включително вината , се изтъкват и цитират редица решения на въззивни и първоинстанционни съдилища ,като се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се мотивира с неточно приложен закон и погрешно възприето правно разрешение в рамките на решаващ за спора материалноправен въпрос има ли виновно поведение.
Постъпил е отговор , с който ответниците по жалбата С. А. Р. и Х. Еленова Р. оспорват наличието на основание за допускане до обжалване.Не са посочени разрешения противоречащи на обжаваното ,приожените решения са неотносими .С оглед размера на обжалваната сума жалбата е недопустима
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК касационно обжалване е допустимо ,предвид потвърденото осъждане на касатора да заплати сумата 13940 лв като обезщетение . Не налице основание за допускане на касационно обжалване по същество
Правен е въпросът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за значението , което има установяването на вината като елемент от фактическия състав при непозволено увреждане , когато искът е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложител по чл. 49 ЗЗД . На този материалноправен въпрос , във всички негови аспекти засягащи конкретния случай , е даден ясен отговор в тълкувателната практика на ВС на РБ. (ППВС №7/1959г,ППВС,ППВС №17/1963г , ППВС № 9/1966г),както и в трайно установената практика на ВКС . Не са ясни съображенията на касатора защо изтъква този въпрос като решаващ за изхода на делото и защо счита ,че обжалваното решение противоречи на установената практика , включително на цитираните в изложението реш. № 503 от 2010 по гр.д №1069/2009 ІІІ г.о и реш. №37/12.03.2013г на Варненски АС . По фактическия състав на основанието за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД въззивният съд се позовал на формирана сила на присъдено нещо , предвид влязло в сила съдебно решение между страните, с което отговорността му като възложител е била ангажирана . Поради това неотносимо и произволно решаващите съображения на въззивният съд се привързват към определени фактически и правни изводи на първоинстанционния съд ,който в решението си не се е позовал на отрицателна процесуална предпоставка ,а е изследвал по същество основанието за отговорност на възложителя. Освен че се изтъкват неотносимо , изводите на този съд се възприемат и превратно . Мотивът ,че самият строител в случая не носи отговорност за отрицателния резултат , защото е извършил строителството така , както му е било възложено от общината и без отклонение от инвестиционния проект, не означава изключване на виновно поведение на служителите на самия възложител – ответната община , при самото възлагане на работата. Изключването на вина спрямо едни лица от кръга преки причинители , не изключва вината при други ,за чиито противоправни действия или бездействия, възложителят също отговоря. Никое от цитираните в изложението съдебни решения не изразява обратното разрешение , не подкрепя тезата на защитата изразена при формулиране на въпроса по изложението , а именно че щом работници или служители на строителната фирма , осъществили пряко изпълнителните действия , нямат вина, това означава че и служители и длъжностни лица на възложителя нямат вина .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №304 от 03.10.2014г . по в. гр.дело № 432/2014г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .