О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
Гр.София, 21.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 278 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Б”Е. , гр. С. и “Б” Е. , гр. С. срещу определение от 10.12.2007г. по ч.гр.д. № 2094/2006г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на “Б”Е. с правно основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ за изменение на определението от 19.06.2007г. в частта, с която молителят е осъден да заплати на “Р” А. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 320468.62 лв.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна, като сумата за заплатената държавна такса бъде определена на 106822.87 лв. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение заявяват, че липсвали доказателства разноските да са действително направени, поради което не подлежали на заплащане по реда на чл.64 от ГПК /отм./. Искат евентуално възнаграждението да бъде намалено до размер на 80372.15 лв. по Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Ответникът “Р”А. , гр. Р. оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:
Определението от 10.12.2007г. за оставяне без уважение на молбата на “Б”Е. за изменението на определението от 19.06.2007г. е постановено по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./. Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е предявено в производство по чл.242, ал.1 от ГПК /отм./. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/01г. на ОСГК на ВКС – т.6, определението по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване, ако актът, до който се отнася, подлежи на касационен контрол по чл.218а, б.”а” и “б” от ГПК /отм./. Въззивното определение, постановено в производство по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, не подлежи на контрол по реда на чл.218а от ГПК /отм./, поради което такъв не е предвиден и за определението по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./. Определението е влязло в сила от датата на постановяването му – 10.12.2007г., т.е. по реда на ГПК от 1952г.
По тези съображения подадената частна жалба на 12.03.2008г. е недопустима е следва да се остави без разглеждане.
Частната жалба е депозирана и от името на “Б”Е. , дружество, което не е участвало в производството по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд, поради което същото не разполага с право на обжалване, извън аргументите за принципна недопустимост на частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Б”Е. , гр. С. и “Б” Е. , гр. С. срещу определение от 10.12.2007г. по ч.гр.д. № 2094/2006г. на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.