1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 30.06.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 21 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. Й., приподписана от адв. В. К., срещу определение от 12.04.2010 г., по ч.гр.д. № 2151/2010 г., по описа на СГС, АО, III-г състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 12.05.2009 г., по гр.д. № 21714/2009 г., по описа на СРС, 40 с-в, с което е върната исковата му молба.
Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил и процесуалноправните въпроси от значение за конкретния правен спор, а именно: дали подлежат на оспорване по съдебен ред всички решения на ОС на ЕС или могат да бъдат обжалвани само някои от тях и кои са критериите за разграничаване на подлежащите от неподлежащите на обжалване решения.
Ответниците по частната касационна жалба – етажните собственици в ЕС, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя на УС на ЕС – В. Б. , не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател въпроси относно това кои решения на ОС на ЕС подлежат на обжалване и какви са критериите за разграничаване на подлежащите от неподлежащите на обжалване, са релевантни за конкретния спор, тъй като са от значение за изхода по конкретното дело.
Наведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване е това по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
На първо място, следва да се посочи, че когато се позовава на визираното основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения от него „процесуалноправен или материалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което касаторът не е направил в настоящата хипотеза. Следва да се има предвид, също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълното следва да се отбележи, че действително в ПУРНЕС (отм.), както и в действащия ЗУЕС, не са посочени конкретните основания, при наличието на които може да бъде отменено едно решение на ОС на ЕС. Това обаче по никакъв начин не означава, че на оспорване и отмяна подлежат нищожните решение на общото събрание на ЕС. В този смисъл, както в постоянната практика на ВКС, така и в правната теория безпротиворечиво е прието, че не могат да бъдат обжалвани, респ. отменяни нищожните решения на ОС на ЕС, доколкото самият закон не свързва същите с някакви правни последици, които следва да бъдат заличавани. Защитата срещу такива решения се осъществява чрез позоваването на тяхната нищожност чрез възражение и то безсрочно във времето, или чрез предявяването на установителен иск, когато е налице правен интерес от такъв.
С оглед на изложеното, безспорно е в съдебната практика, че ПУРНЕС (отм.), както и ЗС и ЗУЕС, предвижда и допуска отмяна единствено на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, а незаконосъобразни са онези решения, при които фактическият им състав е бил опорочен при тяхното формиране, тъй като са допуснати определени закононарушения, както и онези решения, за които най-общо може да се каже, че не почиват на фактите, предизвикали действието на органа на ЕС.
Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т.нар. положителни решения на ОС на ЕС. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна. Изключение от това правило прави единствено решението по чл. 4, ал. 4 ПУРНЕС (отм.), което обаче не е релевантно за конкретния правен спор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение от 12.04.2010 г., по ч.гр.д. № 2151/2010 г., по описа на СГС, АО, III-г състав, по частната касационна жалба с вх. № 39709/31.05.2010 г., на Р. В. Й., приподписана от пълномощника му – адв. В. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: