5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
гр. София, 16.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3779 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на „Н р а по п”, [населено място], срещу решение № 301 от 06.06.2013г. по в. т..д. № 385/2013г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което съдът е потвърдил решение №634/05.12.2012г. по т.д. №383/2012г. на Пловдивски окръжен съд, като е прекратил производството по насрещната жалба на И. Н. К.. С първоинстанционното решение Пловдивски окръжен съд е отменил решение на общото събрание на сдружение „Н р а по п” П., взето на 17.03.2012г., с което И. Н. К. е изключен от А. като неин член.
Касаторът поддържа,че решението е недопустимо, тъй като искът е заведен след изтичането на императивно установения в закона едномесечен преклузивен срок. Изтъква, че общото събрание на НРАП е проведено на 17.03.2012г., а исковата молба е постъпила в съда на 18.04.2012г. С оглед на това счита,че решението е постановено по недопустим иск, поради което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Поддържа също, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът, в противоречие с многобройните представени и приети по делото доказателства за знанието на ищеца К. за неговото изключване, приема, че липсват мотиви за изключването.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа,че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно допустимостта на подадената искова молба в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, като е разгледал искова молба, подадена след преклузивния срок, без да изпълни задължението си да следи служебно за допустимостта на производството. Също поставя следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Когато са налице многобройни предупреждения, обективирани в протоколи на общо събрание и на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел, може ли да се приеме,че членът, който е предложен за изключване не е запознат с мотивите и липсват мотиви за изключването му? 2. Може ли съдът да замести волята на членовете за изключване на даден член от сдружението, като прецени,че те не са били запознати с мотивите за изключването именно на този член, особено в случай, когато 90% от тях гласуват положително? Твърди, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът И. Н. К. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че срокът за предявяване на иска е спазен, като исковата молба е подадена по пощата. Твърди,че съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и е постановил правилно решение в съответствие с тях. Поддържа, че представените в хода на делото протоколи касаят действия и събития, които са се случили през 2009г. и през 2010г. и не могат да послужат като основание за налагане на най –тежкото наказание – изключване през 2012г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение на общото събрание на сдружение „Н р а по п” П., от 17.03.2012г., за изключване на И. Н. К. като член на асоциацията, П. е приел, че уронването на престижа на асоциацията трябва да се докаже с конкретни факти, които представляват неизпълнение на задължения на член от сдружението по чл.10 ал.3 т.3 от Устава. Посочил е в мотивите си,че тези нарушения следва да бъдат конкретно посочени и за тях да бъде уведомен нарушителя, да бъдат подкрепени с необходимите доказателства, да бъдат обсъдени и насрещните възражения на лицето и едва тогава да се вземат решения за изключване от УС и от общото събрание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая не е налице такава вероятност за недопустимост на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. Неоснователни са доводите на касатора,че исковата молба е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. Видно от приложения по делото пощенски плик, исковата молба на И. Н. К., е подадена по пощата на 17.04.2012г., тоест в рамките на едномесечния преклузивен срок от провеждането на общото събрание, на което той е присъствал.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК материално правни въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл.
По първия поставен от касатора въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, макар и във връзка с приложението на други закони, в смисъл, че изключваният член от състава на едно юридическо лице, следва да бъде информиран за твърденията за извършени от него нарушения точно, ясно и конкретно, по начин позволяващ да даде отговор и да организира защитата си срещу намерението за изключването му. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Пловдивския апелативен съд, което изключва наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване. Още повече следва да се отбележи, че формулираният въпрос не съответства на фактическата обстановка по конкретния спор, тъй като от съда не е установено наличието на многобройни предупреждения за изключване за едно и също нарушение, за което именно ответникът по жалбата И. К. да е бил изключен с решението на ОС от 17.03.2012г. В този смисъл самият въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора. Но дори и да се приеме,че поставеният в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, той не е единствено обуславящ за този изход. Въззивният съд е уважил предявения иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ не само поради неизпълнение на изискването изключваният член на юридическото лице да бъде уведомен за нарушението, съставляващо основание за изключване. Уважаването на иска е резултат и от произтичащия от преценката на доказателствата извод, че уронването на авторитета на асоциацията, като основание за изключване на И. К., не е доказано. В мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивният съд е препратил на основание чл.272 от ГПК, е прието,че по делото няма доказателства за извършени И. К. действия по смисъла на чл.12 ал.2 от Устава. Тези изводи имат самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Поради това и с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на въведения с изложението правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Вторият въпрос е поставен теоретично и не налага нито разясняване на непълна или неясна конкретна правна норма, нито промяна във възприетото до момента тълкуване на закона. Така поставeният въпрос, всъщност разглежда предвидената в закона възможност за съдебен контрол и евентуална отмяна на решенията на ОС на юридическите лица с нестопанска цел, като подмяна на волята на членовете на ОС. Предвидената в закона възможност за съдебен контрол на решенията на ОС за изключване на членове на сдруженията, имплицитно включва правомощието на съда да следи за всички нарушения на установената в закона и устава процедура по изключване на членове и при наличие на такива, да отмени решението на ОС, въпреки формираната с мнозинство воля на органа.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 06.06.2013г. по в. т..д. № 385/2013г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.