О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 18.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 416/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Община-Б. чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. Р. срещу решение № 4683/19.10.2015 г. по гр.д.№ 761/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Ответницата по касационната жалба Е. С. М. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 6179/03.08.2015 г. по гр.д.№ 855/2015 г. на Районен съд-Благоевград, ГО, 4 състав и вместо него са уважени исковете,предявени от ищцата Е. С. М.-ответник по касационната жалба в настоящото производство, като е признато за незаконно прекратяването на трудовото й правоотношение с касатора и е отменена заповед № 116-ЧР-Д/27.02.2015 г., с която то е извършено, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност специалист човешки ресурси в направление култура към общината, на основание чл.225 КТ й е присъдил обезщетение в размер на сумата 3 822,30 лв. за времето, през което е останала без работа в периода 04.03.2015 г.-04.09.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от 27.04.2015 г. до изплащане на главницата, присъдени са разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят е бил длъжен да проведе подбор,но не го е сторил и това обосновава незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение. Позовавайки се на задължителна съдебна практика създадена с решения на състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 4441/2013 г., гр.д.№ 192/2011 г., и гр.д.№ 701/2009 г., всички на четвърто г.о., е приел, че когато работодателят съкращава длъжности в някое свое структурно звено, неговото задължение да извърши подбор не се ограничава в рамките на това звено. Ако в други негови подразделения в същото населено място съществуват идентични или длъжности с несъществено различаваща се трудова функция,той е длъжен да извърши подбор. Изискването за подбор в рамките на цялото предприятие е негово задължение, ако трудовите функции на служителите с еднакви и близки наименования, макар и заети в отделни самостоятелни структурни звена, в едно и също населено място, по същество са еднакви и сходни. Намерил е, че структурното звено, в рамките на което е следвало да бъде извършен подбор е направление култура, включващо в себе си подзвената ансамбъл „П.” и Център по изкуствата и явяващо се тяхна надстройка.Обединяващото между тези звена и подзвена е осъществяване на функции, влизащи в делегираните от държавата на общината дейности в областта на културата. Задълженията на служителите, изпълняващи длъжността човешки ресурси в направлението, ансамбъла и центъра, не се различават съществено. При съпоставка на длъжностните характеристики няма специфика на трудовите функции, а напротив, налице е сходство на трудовите задължения и естеството на работа.Въззивният съд е изтъкнал, че не са представени други доказателства относно трудовите функции, а доказателствената тежест за това лежи върху работодателя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че са налице основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя следните въпроси.
– кое е определящото при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при съкращаване на щат и следва ли да се извърши подбор между лица, работещи в различни звена, чиято цел на функциониране е различна;
– как се извършва преценката за идентичност на длъжности;
– допустимо ли е само чрез извършване на механично сравняване на длъжностните характеристики да се установи дали са идентични трудовите функции;
– специфичната цел на функциониране на звената със специфичен предмет на дейност, подчиненост, специфики на организация на работа, различният обем от права и задължения, изискванията заложени с поименните щатни разписания, обуславят ли специфики,същностни различия и на самите трудови функции на работещите в съответното структурно звено.
– следва ли да се извърши подбор след като по щатно разписание в самостоятелно обособена структура е съкратена единствена длъжност.
Изтъква,че въззивният съд, извършвайки само механична съпоставка между длъжностните характеристики, неправилно е приел, че не се касае за същностни разлики в изпълняваната от ищцата длъжност и останалите в структурно обособеното звено. Посочва, че са налице разлики в т.3 и т.7 от длъжностните характеристики в другите звена, че те са поставени в различна йерархична подчиненост, функциите са различни, изискат различни познания, умения в дадената сфера на дейност.Изводът за идентичност не следва само от наименованието на длъжността, нито само от механичното сравняване на функциите , а трябва да се анализират и изискванията, заложени в поименните щатни разписания и конкретните изисквания по ЕКДА и НКДА. Налице са съществени различия от различната подчиненост, изисквания за заемане на длъжността и обработване на различни документи, обусловени от различната сфера на дейност. Прилага решения на състави на ВКС по гр.д.№ 110/ 2010 г., гр.д.№ 2344/ 2014 г., гр.д.№ 1851/ 2013 г. и гр.д.№ 3726/ 2013 г.,всички на четвърто г.о.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.В случая от изведените правни въпроси само първият е релевантен. Вторият и третият въпроси са относими към фактическите, а не към правните изводи на въззивния съд. Четвъртият и петият въпроси не произтичат от решаващите му изводи. Въпросите трябва да са свързани именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че страната счита за важни други въпроси, по които обаче не са правени изводи. Освен това следва да бъде обосновано и допълнително основание. Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение, като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо те не са правилни.В случая е приложена практика, но не е направен анализ и съпоставка на разрешенията, съдържащи се в нея и правните изводи на въззивния съд.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4683/19.10.2015 г. по гр.д.№ 761/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: