3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 21.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 1570/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „И. Мендиджмънт К.“, подадена чрез адвокат Е. С. М. срещу определение № 11 от 22.01.2016 г. по ч. гр. дело № 6304/2015 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, II отделение.
Ответникът Г. В. Х. е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез адвокат М. Е., с който поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице легитимирано да обжалва съдебния акт, при наличие на правен интерес за отмяна на определението и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С цитираното определение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима подадената от „И. Мениджмънт К.“ частна касационна жалба срещу определение № 2875 от 20.10.2015 г. по гр.дело № 3651/2015г. на Софийски апелативен съд. Прието е, че същата е насочена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. С въззивното определение на апелативния съд е потвърдено определение на Софийски градски по гр.д. № 8464/2015 г. в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на Г. В. Х., като е отменено първоинстанционното определение в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запори върху вземанията на Г. В. Х. по банковите му сметки в подробно изброени в диспозитива на въззивното определение банки и в частта, с която е определена парична гаранция от 30000 лв., като вместо нея е определена гаранция в размер на 100000 лв. Въззивният съд е постановил обезсилване на издадената обезпечителна заповед.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение на ВКС е правилно.
Съгласно нормата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, подлежат на касационен контрол единствено онези въззивни определения, с които въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния съд и е допуснал исканото обезпечение. Останалите определения на въззивния съд са окончателни и не подлежат на касационно обжалване, тъй като не попадат нито в приложното поле на предвиденото в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК изключение, нито в общите хипотези по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК – определения на въззивния съд, с които се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства.
Правилно касационният съд е приел, че по отношение на определението на Софийски апелативен съд хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК е неприложима. В случая първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, което определение е потвърдено в едната му част от въззивния съд – в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на Г. В. Х. – , а в друга част е отменено – в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запори върху вземанията на Г. В. Х. по банковите му сметки. Постановения правен резултат и в двете части на диспозитива очертава съдебен акт, който е извън кръга на съдебните актове по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на касационен контрол. Поради това изводът на ВКС за необжалваемост на въззивното определение е законосъобразен. Определянето на по-висок размер на гаранцията по чл. 391, ал. 2 ГПК не касае допусната обезпечителна мярка, а представлява единствено условие за издаване на обезпечителната заповед. Гаранцията не е елемент на обезпечителната заповед. Поради това увеличението й не формира основание за обжалваемост на въззивното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Необжалваемостта на постановеното от въззивния съд определение обуславя недопустимост на частната жалба, поради което атакуваното определение на Върховния касационен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Останалите релевирани от частната жалбоподателка оплаквания, засягащи пороци на постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2875 от 20.10.2015г. не следва да бъдат разглеждани, тъй като попадат извън предмета на настоящото производство.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 22.01.2016г. по ч. гр. дело № 6304/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, II отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: