2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
Гр.София, 04.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1267 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Волво Т. К.”, Ш. срещу определение № 332/04.02.15г., постановено по ч.гр.д.№ 3452/14г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.№ 2082/04.07.14г. против определение № 181/02.06.14г. по ч.т.д.№ 582/13г. на Видинския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател няма правен интерес от обжалване на определението за връщане на внесената от [фирма] гаранция по допуснато обезпечение на бъдещ иск. Изложени са съображения, че сумата по гаранцията е върната на вносителя и, дори и при отмяна на определението за освобождаването й, целената правна промяна – предотвратяване на връщането й, не би била постигната.
Определението е неправилно.
Внасянето на парична гаранция е предпоставка за допускане на обезпечението по чл.391, ал.1, т.2 ГПК, поради което процесуалният ред за внасянето и за освобождаването й е аналогичен на реда по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечителната мярка. Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на гаранцията е съдът, който се произнася по искането за отмяна на обезпечението. Определението за освобождаване на гаранцията подлежи на въззивно обжалване съгласно чл.402, ал.2 ГПК. В този смисъл при подадена частна жалба от надлежна страна въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на определението за освобождаване на гаранцията.
В случая въззивният съд е приел, че изпълнението на определението за освобождаване на гаранцията, преди същото да е влязло в сила – чрез фактическо връщане на вносителя на сумата по гаранцията, лишава от правен интерес подадената частна жалба. Съображенията по какъв начин ще се осъществи целената правна промяна, дори и да се приемат за правилни, са по съществото на частната жалба, тъй като въззивният съд не би могъл да отказва проверка по реда на инстанционния контрол на обжалвано определение, след като е констатирал извършени от първата инстанция незаконосъобразни действия по връщането на гаранцията.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 332/04.02.15г., постановено по ч.гр.д.№ 3452/14г. от Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по частна жалба вх.№ 2082/04.07.14г. против определение № 181/02.06.14г. по ч.т.д.№ 582/13г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.