О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
гр. София, 13.12.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2699 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 вр. чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], чрез адв. М. П. за отмяна на влязло в сила решение от 16.06.2016г. по гр.д. № 13144/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав в частта, с която е осъден молителят да заплати на [фирма] сумата от 22 950 лв., ведно със законната лихва считано от 18.04.2016г.
В молбата за отмяна се поддържа становище, че молителят не е бил уведомяван за предявяването на насрещния иск и за постановяването на решение по него, а е узнал за съществуването на последното на 11.12.2016г. след извършена справка. Счита, че са налице условията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на решението на СРС в посочената част, поради: приемането от сезирания съд на нередовна искова молба по насрещния иск на ответника по главния иск; на ответника по насрещния иск не е бил предоставен срок за писмен отговор, вкл. към деня на първото по делото съдебно заседание не е бил изтекъл едномесечният срок за отговор; не му е бил връчен и препис от исковата молба по насрещния иск като такова връчване не може да осъществи на посочения в исковата молба по главния иск съдебен адрес, а е следвало да се извърши на адреса на управление на [фирма], освен това призовката до дружеството с приложените към нея съдебни книжа не е била връчена на законния представляващ или на лице от канцеларията на юридическото лице, а лицето М. М., за което е отбелязано, че е получило призовката не е било посочено от дружеството като негов пълномощник, нито като съдебен адресат; съответно ход на първото и единствено съдебно заседание по делото е бил даден при нередовно призоваване на молителя за него. В молбата са направени доказателствени искания за допускане на свидетел, който ще установява момента на научаване, че е било постановено решение по насрещния иск и СГЕ, която да даде заключение дали ръкописният текст върху призовка от 25.04.2016г. „ 17.05.2016г. М. М. М. пълномощник“ и ръкописният текст върху молба вх. № 1093596/15.09.2016г. „насрочено за 16.06.2016г., 10,00h“ са изпълнение от едно и също лице.
В писмения си отговор ответникът по молбата за отмяна [фирма] оспорва допустимостта на последната с оглед пропускане на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаването й, при условията на евентуалност мотивира искане за отхвърлянето й като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа молбата за отмяна и извърши преценка на предпоставките за нейната допустимост, на осн. чл.307, ал.1 ГПК констатира следното:
На осн. чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на осн.чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване за решението.
В случая молбата е подадена на 27.12.2016г. Съдебното решение, което се атакува е било постановено на 16.06.2016г., а съобщението за изготвено съдебно решение е връчено на [фирма] на 11.07.2016г. Спорен е въпросът дали същото е било надлежно връчено на страната.
Видно от съдебните книжа по гр.д. № 13144/2016г. на СРС, 62 състав молителят е подал срещу [фирма] искова молба за заплащане на сумата от 18 250,12 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка. В исковата молба ищецът е посочил съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки до него по делото : [населено място] , [улица], ет.1, ап.14. В отговора на исковата молба е обективиран предявен от ответника насрещен иск срещу [фирма] за заплащане на сумата от 22 950лв., представляваща неустойка за забава за периода 06.02.2015г. – 20.02.2015г. С първоинстанционното решение, произнесено с мотивите в открито съдебно заседание, е отхвърлен главният иск и е уважен насрещният иск. Решението в частта по насрещния иск, не е постановено при условията на чл.238 ГПК. Съобщение от 16.06.2016г. до ищеца – ответник по насрещния иск за изготвено съдебно решение СРС е изпратил на посочения от дружеството съдебен адрес. Не се споделят доводите на молителя, че съобщенията по насрещния иск следва да се връчват на адреса на управление на дружеството, защото по този иск то е ответник и в това си качество не е посочило адрес за връчване и следва ищецът по насрещния иск да посочи адрес за връчване на ответника като при ООД това е вписаният в търговския регистър адрес на управление на осн.чл.50, ал.1 ГПК. С упражняване на правото да посочи адрес за връчване на книжа по делото ищецът изявява воля всички съобщения, независимо до кое от процесуалните действия, които могат да се осъществят в процеса, се отнасят да се връчват на този адрес. Недопустимо е съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по главния и по насрещния иск, да подлежи на съобщаване до една от страните в различните си части по различен начин – по главния иск на посочения от ищеца адрес, а по насрещния иск – на адреса на управление на ответника по него. Действително съобразно приложимия процесуален ред, установен в ГПК, връчването на призовки и съобщения на юридически лица се осъществява по специалния ред за връчване на съобщения на юридически лица на осн. чл.50 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 ГПК, връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Изключение от това правило се допуска, когато страната е посочила съдебен адрес. При наличие на посочен по делото адрес, съгласно чл. 40 ГПК, съдът следва да връчва призовките и съобщенията на адреса, на който страната е пожелала да ги получава. Това правило винаги намира приложение с приоритет, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа и с това се осигурява бързина на процеса. Приложението на чл. 50 ГПК в тази хипотеза е невъзможно и извършеното по този ред съобщаване би било нередовно. Според константната съдебна практика, когато страната е посочила съдебен адресат, тя задължително се уведомява чрез съдебния адресат, като уведомяването й по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК е допустимо и би било редовно само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез посочения съдебен адресат, хипотеза, каквато в настоящия случай не е установена.
Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни и възраженията за ненадлежно връчване на съобщението за изготвено съдебно решение чрез лицето М. М., за което в разписката за връчване длъжностното лице по призоваването е посочило качество – „като пълномощник“. Съобразно удостоверяването на фактите относно връчване на съобщението следва да се приеме, че на адреса, посочен в исковата молба призовкарят е намерил посоченото лице, което е получило призовката за дружеството-адресат. Последното е длъжно при посочване на адрес за връчване на съобщения по делото да осигури лице, на което те да се връчват като не е задължително това лице да е процесуален представител по делото. Липсва нормативно изискване получилият призовката собственоръчно да изписва в разписката имената си и качеството, в което я получава. Достатъчно е да положи подпис за получател. Оспорване на автентичността на подписа положен върху разписката на лицето, което е получило съобщението, не е направено от молителя, а поисканата от него задача на СГЕ касае ирелевантния за спора ръкописен текст, при това на друга разписка – за връчване на отговор на искова молба и ръкописен текст от молба по делото, изхождаща от управителя на [фирма].
Предвид гореизложеното молбата за отмяна се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
Ответникът по молбата е поискал присъждане на разноски, но не е ангажирал доказателства за извършването им съобразно уговорения по договор за правно обслужване начин –по банков път, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение от 16.06.2016г. по гр.д. № 13144/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав в частта, с която е осъден молителят да заплати на [фирма] сумата от 22 950 лв., ведно със законната лихва считано от 18.04.2016г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: