4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 17.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 78/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10226 от 23.10.2017 г., подадена от М. С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 331 от 16.08.2017 г. по в.гр.д. № 499/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което потвърдено решение № 37 от 01.03.2017 г. на Районен съд – Горна Оряховица по гр.д. № 1714/2016 г. за уважаване на предявен от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК за суми, произтичащи от договор за банков кредит от 16.08.2007 г., изменен и допълнен с 4 броя анекси, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2485/2015 г. на Районен съд – В.Т., а именно: 24 820.72 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва от 03.09.2015 г.; 2 475.74 лв. – просрочена редовна лихва от 10.05.2014 г. до 16.07.2015 г.; 4 815.09 лв. – наказателна лихва от 10.06.2014 г. до 02.09.2015 г. и 3 417.68 лв. – изискуема лихва съгл. чл.7.1, във вр. с чл.1 от анекс № 4 към договора, начислена за периода от 15.09.2009 г. до 25.07.2013 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на решаващия съд за надлежно уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че при постановяване на решението не е съобразено и тълкуването, дадено в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: „1. Счита ли се за получено съобщение, когато не е удостоверено доставянето му до получателя и 2. Налице ли е надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост при получено от длъжника заявление по чл.410 ГПК и искова молба по чл.422 ГПК”. Поддържа се допълнителното основание по т.1 на чл.280 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, І т.о. / по въпрос № 1/ и на ТР № 4/18.06.2014 г. / по въпрос № 2/.
Ответникът по касация – „Р. (България)” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на РС-Горна Оряховица за уважаване на предявения от „Р. (България)” ЕАД, главен установителен иск, след проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, въззивният съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново е приел, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е надлежно връчено на ответника, в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя. Този извод е изведен след преценка на доказателствата по делото – писмо на банката от 29.05.2015 г. и разписка с п.кл. от 01.06.2015 г. с отразяване, че пратката не е потърсена от получателя, както и след съобразяване на договорни клаузи за връчването на съобщения във връзка с кредита, на адреса, посочен от длъжника/съдлъжниците. Съдът се е позовал и на практика на ВКС – решение по т.д. № 956/2012 г., ІІ т.о.
Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, като е препратил и към мотивите на първата инстанция съгл. предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос, свързан с удостоверяване връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника, не покрива основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съображенията на въззивната инстанция са основани на договорни клаузи – в случая чл.21 от приложимите Общи условия на банката, както и на посочения адрес от страна на ответника /сега касатор/, непроменен с последващите анекси към договора, на който е изпратено волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Страните по договора изрично са се договорили , че с достигането на съответно изявление до адресите на страните, те ще се считат за получени. Обективираното в мотивите към решението становище на въззивния съд за надлежно връчване на волеизявлението на банката очевидно е основано на тази договорна клауза, предвиждаща фингирано връчване на съобщения. Въпросите, свързани с тълкуване на договорни клаузи и дали са съобразени критериите по чл.20 ЗЗД, както и преценката за правилност на изведените от съда изводи, не попадат в обхвата на производството по селекция на жалбите. В този смисъл са и указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, поставеният от касатора първи въпрос не може да се счете за единствено обуславящ, предвид мотивите на първата инстанция за надлежно връчване на изявлението на банката за предсрочна изискуемост, чрез връчване на препис от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, както и съображенията относно срока на кредита съгл. анекс № 4 към договора за кредит. С оглед препращането към тях по реда, предвиден по чл.272 ГПК, тези мотиви следва да се счетат за такива и на въззивния съд.
За недоказана следва да се счете поддържаната допълнителна предпоставка по втория въпрос /макар и неточно формулиран от касатора – препис от заявлението по чл.410 ГПК не се връчва/. В случая е неприложимо задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то касае само заповед за изпълнение въз основа на документ, на който се основава вземането и произнасяне по искането на заявителя за незабавно изпълнение съгласно предвидените в чл.418, ал.1 – 3 ГПК предпоставки.
Предвид изложеното, искането за достъп до касация е изцяло неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 331 от 16.08.2017 г. по в.гр.д. № 499/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: