6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
[населено място],13.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2508 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 26.05.2017г. по гр.д. №15768/2016г. на Софийски градски съд, ІІ В състав. С него е потвърдено решение от 20.06.2016г. по гр.д. №53840/2013г. на Софийски районен съд, ГО, 71 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] по реда на чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че [фирма], [населено място], дължи на ищеца сумата от 22000 лева, представляваща дължима част от полагащия се на С. С. С. дивидент от печалбата на ответното дружество за периода 2004г. до 2007г. включително, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.07.2013г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№39545/2013г. на СРС, 71 състав.
Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също и е незаконосъобразно и необосновано. Прави оплаквания, че съдът не е уважил исканията му за събиране на нови доказателства за установяване на съществени за спора факти и обстоятелства, въпреки изричното оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спора, като е приел за установен факт, за който не са събрани доказателства. Поради това съществено нарушение на съдопроизводствените правила делото останало неизяснено от фактическа и правна страна, което довело до неправилност на постановеното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, които счита, че са обусловили изводите на въззивния съд: 1.Какви са процесуалните предпоставки и задължен ли е въззивният съд да назначи съдебно – счетоводна експертиза при направено основателно оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен от първоинстанционния съд, в случая, че е налице редовно водене на счетоводството при ответното дружество, за което липсват доказателства? 2.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания? 3. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат ли да се приемат като доказателство за установяване на обстоятелството, че дружеството, задължено да води счетоводството, е изпълнило едно свое задължение да изплати на съдружник разпределен с решение на ОС дивидент? Следва ли ответникът да установи, при условията на пълно и главно доказване, основанието за теглене на парични суми по представените банкови документи, за които твърди,че са в изпълнение на задължението му да изплати разпределен дивидент? Твърди, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение №135/16.06.2015г. по гр.д.№6627/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №556/10.01.2011г. по гр.д.№1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №43/04.06.2014г. по т.д.№213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №140/28.12.2015г. по т.д.№3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №101/03.06.2015г. по т.д.№1740/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Относно третия въпрос поддържа,че е от значение за развитието на правото, доколкото липсва практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК.
Ответникът по касация „“ ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да потвърди обжалваното решение, съставът на Софийски градски съд е счел за неоснователни доводите за недопустимост на решението поради това, че първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на спора, като е приел, че счетоводството на ответното дружество е редовно водено, за което по делото липсват доказателства. Счел е за неоснователни и доводите на въззивника за нарушаването на императивни правни норми при изготвянето и подписването на банковите документи, с които от сметката на ответното дружество са изтегляни суми от съдружника С..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Въпросът относно задължението на въззивния съд да допусне експертиза за изясняване на правнорелевантен за спора факт, не е разрешен в противоречие със задължителните указания в т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дори служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Въззивният съд няма задължение винаги да допуска експертиза при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до непълнота на доказателствата. Експертиза следва да бъде допусната само когато заявеният от страната факт е от значение за спора, а преценката на въззивния съд дали определен факт е правнорелевантен и дали са необходими специални знания за установяването му, не може да се проверява в стадия по селекция на касационните жалби. Този извод на съда е свързан с преценката на събраните по делото доказателства и съответно с правилността на обжалваното решение, а не с допустимостта на касационното обжалване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора процесуален въпрос. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към съществуването на прехвърленото на ищеца вземане на С. С. С. за част от печалбата на ответното дружество за периода 2004г. до 2007г. Въззивният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Следователно съдът е обсъдил и преценил релевантните факти и доказателства по делото, както и е мотивирал своя акт, в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Третият поставен от касатора правен въпрос е свързан с предмета на делото, но по отношение на него също не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да стигне до извода, че С. С. е получила своя дял от печалбата на ответното дружество за периода 2004г. до 2007г. включително, въззивният съд не се е позовал само на приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Не само въз основа на счетоводните записвания на ответника, но след съвкупната преценка на всички доказателства въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че претендираното от ищеца вземане е било погасено още преди сключването на договора за цесия между него и цедента С. С. С.. Той е обсъждал приетите в първата инстанция писмени доказателства, между които подписаните от С. С. нареждания разписки за плащания в брой, с които тя е изтеглила от сметката на дружеството суми в общ размер на 52 500 лева. В случая констатациите на вещото лице относно правнорелевантните факти изцяло съответстват на представените по делото писмени доказателства, поради което въпросът дали счетоводните записвания в ответното дружество са водени редовно не е от значение за изхода на конкретния спор. Доколкото изводите на въззивния съд не са основани само на записванията в счетоводните книги на ответното дружество, то поставеният процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора.
Последният поставен въпрос е обусловен от твърдението на касатора, че в представените по делото нареждания – разписки не е посочено основанието за теглене на паричните суми по тези банкови документи и съответно не е доказано, че с платените суми е погасено именно процесното задължение за изплащане на дивидент. Така поставен въпросът не предполага отговор, свързан с приложението на конкретна процесуална норма, а съставлява оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
При липсата на основната предпоставка за касационен контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като такива не са направени от него в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2017г. по гр.д. №15768/2016г. на Софийски градски съд, ІІ В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.