3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
Гр.София,05.05.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 794 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 01.06.2010г., постановено по гр.д.№ 1806/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 23.11.2009г. по гр.д.№ 32357/09г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма],[населено място] сумата от 17227.80 лв. на основание чл.208, ал.1 КЗ и сумата от 800 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че застрахователят дължи заплащането на застрахователно обезщетение, като заявеният отказ по чл.189, ал.4 КЗ и по т.76 и т.100 на Общите условия на договора е неоснователен. Решаващият състав е изключил приложението на нормата на чл.189, ал.4 КЗ, тъй като по делото не бил доказан субективният елемент – застрахованият съзнателно да е укрил, че ключът на застрахованото МПС не е оригинален, както и че той действително е знаел или е бил длъжен да знае, че оригиналните фабрични ключове за процесния модел автомобил са с пластмасова глава и с логото на марката. Изложени са съображения, че основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение според Общите условия би било налице, ако застрахованият не предаде на застрахователя всички налични ключове за заключване, независимо дали са оригинални или не, като в случая, застрахованият е предал единствения ключ, деклариран при подписване на полицата.
Според касатора, Софийският градски съд неправилно е приел, че при конкретната фактическа обстановка – декларирани неверни обстоятелства при сключване на договора и последващо неизпълнение на задълженията на застрахования, следва да намери приложение нормата на чл.189, ал.4 КЗ. Сочи, че по идентичен казус е влязло в сила решение № 761/27.10.2006г. по т.д.№ 293/06г. на ВКС, ІІ т.о., с което е отхвърлен искът за заплащане на застрахователно обезщетение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило решаващите изводи на въззивния съд.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените съображения за неправилност на въззивния акт са относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК. При позоваването на практика на ВКС касаторът следва да съпостави различни разрешения на правни въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на законовите норми, а не идентичност във фактическите твърдения на страните – в случая, че предаденият от застрахования ключ на автомобила не е оригинален. В приложеното решение на ВКС искът за заплащане на застрахователно обезщетение е отхвърлен по други съображения, а не поради това, че ключът не е оригинален.
Въпросите са предаване на ключовете на автомобила и за знанието на застрахования за това, че ключът не е оригинален, свързани с отказа на застрахователя за заплати обезщетение, са решени от въззивния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и обсъждане на субективния елемент за знание, който е игнориран от касатора при излагане на доводите му. Евентуалните неправилни изводи на съда по същество биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК, с оглед на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид на функциите на ВКС като инстанция за проверка по правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.06.2010г., постановено по гр.д.№ 1806/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.