ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
София, 15.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1196 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. С. К. от гр. Х., приподписана от адвокат Ж, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 23.ІV.2009г. по в.гр.д. № 498/2008г.
Ответниците по касационната жалба А. С. К. и Л. М. К. , и двамата от гр. Х., са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПАС по въззивна жалба само на А. К. е оставил в сила решението на Хасковския окръжен съд от 10.ІІІ.2008г. по гр.д. № 135/2007г. в обжалваните му части, с които А. К. е осъден да заплати на А. и Л. К. 10021.87лв., представляващи обезщетение за лишаването им от ползване на недвижим имот:партерен етаж, състоящ се от кроячен, шивашки, комплектовъчен цехове, кавцелария, офис и сервизни помещения, от триетажна жилищна сграда в гр. Х., за периода 01.ІХ.2002г. – 27.VІ.2006г., ведно със законната лихва, и е отхвърлен предявения от А. К. срещу А. и Л. К. насрещен иск за присъждане на 11948.14лв., представляващи обезщетение за лишаването му от ползване на сутеренен етаж, магазин на партерния етаж и тавански етаж от триетажната жилищна сграда за периода 08. ХІ.2002г. – 27.VІ.2006г.
За да постанови решението в частта по първоначалния иск, въззивният съд е приел въз основа на заетото от А. К. становище и на показанията на разпитаните свидетели, че е установено ползването от ответника до прекратяването на съсобствеността между страните на цялата производствена част на партерния етаж, без плетачния цех и тоалетните, които били ползвани съвместно от страните, поради което на ищците се дължи обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в присъдения размер, определен на базата на заключение на съдебно-техническа експертиза.
По предявения насрещен иск е прието, че писмено искане по чл.31 ал.2 от ЗС на А. К. до А. и Л. К. за заплащане на обезщетение не е връчено на последните. Лицето, подписало съобщението, връчено чрез нотариус, е с отразено качество “шурей” на А. К. – М. М. С. , който в периода на връчването е бил извън пределите на РБ и не е могъл да получи посочения документ. Доказателства, опровергаващи този извод, по делото не са събрани. В съдебно заседание, проведено на 02.ІІ.2009г., въззивният съд след двукратно отлагане на делото поради неявяване на свидетеля е заличил от списъка на лицата за призоваване поисканият от А. К. и допуснат като свидетел Д. Щ. за установяване на кого точно свидетелят е връчил писменото искане /във връзка с твърдението на А. К. , че този документ е връчен лично на А. К. /, приемайки въз основа на медицински документи, че по здравословни причини той не е в състояние да се яви в съда и за в бъдеще.
В касационната жалба срещу така постановеното решение се релевират оплаквания за необоснованост и съществено процесуално нарушение. Във връзка с насрещния иск са изложени съображения, че със заличаването от въззивния съд на допуснатия свидетел грубо е погазено правото на касатора на защита и това е довело до неравнопоставеност на страните. По първоначалния иск се твърди установено по делото, че А. К. е ползвал само 19.215 кв.м площ повече от полагащата му се и че тъй като обезщетението за търговската площ е по-високо с 1лв., за тази част може да стане прихващане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въззивният съд, заличавайки допуснатият свидетел, нарушил материалния закон, не осигурил равенство, условия за състезателност, възможност за установяване на истината, довело до неправилни правни изводи, което е съществено за изхода на делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и на пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. Касационният съд няма правомощие да изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в жалбата му, тъй като това би било в противоречие и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай нито в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, нито в касационната жалба касаторът не е формулирал по посочения начин конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, произнесени от въззивния съд. Всички твърдения в двата документа по същество представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Тези обстоятелства сами по себе си са основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като препятстват преценката дали разрешаването на правните въпроси покрива твърдяната хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос в случая, имащ отношение към правилността на решението, е налице ли са били предвидените в чл.131 от ГПК /отм./ предпоставки за заличаване на допуснатия свидетел, който, обаче, не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК на ответниците по касация не се присъждат разноски, тъй като те не са представили доказателства да са направили такива /да са внесли уговореното по договор от 16.VІІ.2009г. адвокатско възнаграждение в размер на 500лв./ за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 33 от 23.ІV.2009г. по гр.д. № 498/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: