О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
гр.С., 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 488/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4409/15.10.2010 год. на М. В. Л. и С. В. У. от[населено място] срещу разпореждането от 05.10.2010 год. на С. окръжен съд за връщане като процесуално недопустима частната касационна жалба вх.№ 6727 от 16.07.2010 год. срещу определение № 164 от 17.06.2009 год. по в.гр.дело № 248/2009 год. на С. окръжен съд в частта, с която жалбоподателите са били осъдени да заплатят на С. П. разноски по делото в размер на 165 лева, представляващи държавна такса в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Поддържа се, че определението в частта за разноските подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС като втора инстанция съгласно чл.274, ал.2 ГПК и не намира приложение чл.280, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 4409/15.10.2010 год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Преди да се произнесе по основателността на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С определение № 164 от 17.06.2009 год. по в.ч.гр.дело № 248/2009 год. Смолянският окръжен съд е отменил определение № 88 от 08.05.2009 год. по гр.дело № 1374/2007 год. на С. районен съд за прекратяване на производството по предявения срещу частните жалбоподатели иск и върнал делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. Със същото определение ответниците /сега частни жалбоподатели/ са били осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото пред въззивния съд в размер на 165 лева, от които 150 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба и 15 лева внесена държавна такса.
Въз основа на въззивното определение бил издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на ищеца разноски и било образувано изп.дело № 228/2010 год. на С. при С. районен съд, като ответниците /сега частни жалбоподатели/ получили призовки за доброволно изпълнение на 09.07.2010 год.
С частна жалба вх.№ 6727 от 16.07.2010 год. М. В. Л. и С. В. У. са поискали от ВКС да бъде отменено определение № 164 от 17.06.2009 год. по в.ч.гр.дело № 248/2009 год. на С. окръжен съд в частта за разноските.
С разпореждане от 05.10.2010 год. въззивният съд върнал частната жалба, като приел, че е процесуално недопустима, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемия интерес е под 1 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради следните съображения:
С § 42, ал.1 на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр.50 от 30.05.2008 год./ се създаде нова алинея единадесета на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./, с която се урежда преходния режим на обжалване на въззивните определения пред Върховния касационен съд. Законовото разрешение е аналогично на това по § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК относно обжалването на въззивните решения пред Върховния касационен съд, тъй като и при обжалване на актовете по алинея единадесета от същата преходна разпоредба, разглеждането на частните жалби от ВКС по реда на отменения ГПК се запазва ако последните са постъпили в този съд до 01.03.2008 год.
В случая, частната жалба срещу определението на въззивния съд от 17.06.2009 год. в частта му за разноските е депозирана на 16.07.2010 год., но не подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд, тъй като действащият Граждански процесуален кодекс не възпроизвежда разпоредбата на чл.70 ГПК/отм./. Пътят за защита срещу решението в частта му за разноските е регламентиран в чл.248 ГПК, който процесуален ред предвижда, че компетентен да разгледа и се произнесе по искането за допълване или изменение на решението в частта му за разноските е съдът, който е постановил решението.
Следователно, въззивният съд неправилно е приел, че поначало определението в частта му за разноските подлежи на отделно обжалване с частна жалба, но тъй като обжалваемият интерес бил под 1 000 лева, върнал частната жалба като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Наличието на специален ред за защита по чл.248 ГПК изключва възможността за подаване на частна жалба срещу определението от 17.06.2009 год. в частта му за разноските. Въззивният съд обаче не е следвало да връща подадената частна жалба с вх.№ 6727 от 16.07.2010 год., а да я възприеме като молба за изменение на определението в частта му за разноските и след като прецени дали е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, да я разгледа и се произнесе по нея по реда, указан в чл.248, ал.ал.2 и 3 ГПК.
В обобщение, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, като делото с частна жалба вх.№ 6727 от 16.07.2010 год. следва да се върне на С. окръжен съд за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждането от 05.10.2010 год. на С. окръжен съд за връщане на частна жалба вх.№ 6727 от 16.07.2010 год. на М. В. Л. и С. В. У. срещу определение № 164 от 17.06.2009 год. по в.ч.гр.дело № 248/2009 год. в частта му за разноските.
ВРЪЩА делото на С. окръжен съд за разглеждане на частна жалба вх.№ 6727 от 16.07.2010 год. по реда на чл.248 ГПК – като искане за изменение на определение № 164 от 17.06.2009 год. по в.ч.гр.дело № 248/2009 год. в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/