5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С.,12.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 851/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 213 от 09.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 561/2011 г. на Хасковски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 569 от 19.05.2011 г. по ч. гр. д. № 516/2011 г. на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма] – [населено място] за сумата 224 830.87 лв., включваща главница и лихви по договор за банков кредит.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил неправилно определение като е поставил редовността и удостоверителната сила на извлечението по чл.417, т.2 ГПК в зависимост от непредвидени в закона изисквания към неговото съдържание. По съображения в жалбата моли да бъде отменено определението и да се разпореди издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист за дължимите суми.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : „1. Какви следва да са реквизитите /съдържанието/ на извлечението от счетоводни книги по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, за да се счита, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; 2. При уговорено в договора за кредит право на кредитора да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми необходимо ли е в извлечението от сметка да бъдат посочени детайлно по падеж и размер всяка от неплатените вноски или тези вноски следва да се отразяват в извлечението от счетоводни книги тогава, когато е налице хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост, при която не се изисква допълнително уведомяване на длъжника.”. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК частният жалбоподател е представил практиката на ВКС, обективирана в определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на І т. о., определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 174/16.02.2010 г. по ч. т. д. № 18/2010 г. на І т. о. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 4/19.01.2009 г. по ч. т. д. № 1/2009 г. на Силистренски окръжен съд, определение № 29 от 04.06.2008 г. по т. д. № 517/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 09.06.2009 г. по ч. гр. д. № 275/2009 г. на Ловешки окръжен съд и определение от 29.06.2009 г. по ч. гр. д. № 379/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и изпълнителен лист срещу длъжника [фирма] за парично задължение в размер на сумата 224 830.87 лв., включваща непогасени главница и договорни лихви по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс” № BL 1803 от 28.06.2006 г., ведно със законните лихви от подаване на заявлението и разноските за заповедното производство. В заявлението са изложени обстоятелства, че поради просрочие на повече от една вноска от дължимата договорна лихва длъжникът е изпаднал в забава от 21.06.2010 г. и с връчено на 08.04.2011 г. писмено изявление на банката – кредитор целият кредит е обявен за предсрочно изискуем.
С разпореждане от 19.05.2010 г. Районен съд – Харманли е отхвърлил заявлението, след като е приел, че не са налице предпоставките на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните вземания.
Сезиран с частна жалба от заявителя, въззивният Хасковски окръжен съд е потвърдил обжалваното разпореждане като е изложил съображения за отсъствие на надлежно удостоверена с извлечението по чл.417, т.2 ГПК изискуемост на отразените в заявлението парични вземания. Въззивният съдебен състав е приел, че макар да съдържа данни, необходими за индивидуализиране на длъжника, кредитора, договора за кредит и размера на предоставения кредит, извлечението не отразява обстоятелства, позволяващи да се направи преценка дали и кога е настъпила твърдяната в заявлението предсрочна изискуемост с оглед уговорените в тази насока договорни условия.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от частния жалбоподател въпроси за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка, за да съставлява редовен документ по чл.417, т.2 ГПК и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, несъмнено са обуславящи за изхода на делото и отговарят на установеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Независимо от значимостта на въпросите, искането за допускане на касационно обжалване във връзка с тях е неоснователно, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Представените с частната касационна жалба определения на ВКС, с които е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обосновават извод за произнасяне на въззивния съд по релевантните за конкретното дело правни въпроси в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК. В цитираните определения еднопосочно е застъпено принципното становище, че за да съставлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК и да притежава удостоверителна сила по чл.418, ал.2 ГПК, извлечението от счетоводни книги на банка трябва да съдържа ясни и недвусмислени данни /изложение на обстоятелства/ за претендираното в заповедното производство вземане – длъжник, кредитор, договор за кредит, размер на предоставения кредит и на непогасените суми /главница и лихви/, и за неговата изискуемост – момент и основание за настъпването й; При позоваване в заявлението на предсрочна изискуемост на целия кредит или на остатък от него фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в извлечението; Ако предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна съдебна практика решения № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. Произнасянето в обжалваното определение не противоречи, а съответства на цитираната съдебна практика. Отказът за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение е резултат от преценката на въззивния съд, че представеното със заявлението на [фирма] извлечение изобщо не съдържа данни за предпоставките и момента на настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост като условие по чл.418, ал.2 ГПК за изпълняемост на вземането. Доколко извършената в тази насока преценка е правилна, е въпрос от значение за правилността на атакувания съдебен акт, но не и за допускането на касационното обжалване.
Не е доказано и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът следва да докаже наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на идентични правни въпроси. Приложените към частната касационна жалба определения на Силистренски окръжен съд, Великотърновски окръжен съд и Ловешки окръжен съд не сочат на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Различното произнасяне в определенията не произтича от противоречиво прилагане на разпоредбите на чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.2 ГПК, а е резултат от спецификата на фактите по всяко от делата и в частност – от разликата в съдържанието на представените в съответното заповедно производство документи, въз основа на които е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Поставените от частния жалбоподател въпроси са повдигани многократно пред ВКС и на същите е даден отговор в множество определения, постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. При тези обстоятелства касационното разглеждане на въпросите няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 561/2011 г. на Хасковски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на касационно обжалване внесената от частния жалбоподател държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 2 218.13 лв. следва да му бъде върната като недължима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 213 от 09.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 561/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
Да се върне на [фирма] – [населено място], сумата 2 218.13 лв. /две хиляди двеста и осемнадесет лв. и тринадесет ст./, внесена с преводно нареждане от 20.10.2011 г. по сметка на ВКС като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба вх. № 13850/15.09.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :