ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
София, 11.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1502 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на „Р” А. гр. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 21.І.2009г. по в.гр.д. № 576/2009г.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Б. от гр. П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е отменил решението на Плевенския районен съд от 28.V.2009г. по гр.д. № 317/2009г. в отхвърлителните му части по предявените от Г. Б. срещу „Р” А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 /за сумата 2810.06лв./ и вместо него е постановил друго, с което е уважил тези искове, като е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл.344 ал.1 т3 от КТ за сумата 474.89лв.
Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 151/27. ХІ.2008г. на основание чл.325 т.1 от КТ, считано от 01. ХІІ.2008г., е незаконосъобразно. Б. е подал уведомление до работодателя вх. № 3243/03. Х.2008г., че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и че на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ може да се прекрати трудовият договор с него. Той е подал и молба вх. № 3771/25. ХІ.2008г. с искане да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 01. ХІІ.2008г., по чл.328 ал.1 т.10 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на която е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, връчена на 02. ХІІ.2008г. При тези обстоятелства не е било налице съвпадане на насрещните волеизявления на страните за прекратяване на основание чл.325 т.1 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: 1.за да е налице волеизявление на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва ли в молбата изрично да е написано „по взаимно съгласие”; 2.как следва да се тълкува волеизявлението в случай, че е изразено желание за прекратяване без изрично да е посочена съответната разпоредба; 3.налице ли е правен интерес на работника да обжалва заповед по чл.325 т.1 от КТ, ако твърди, че всъщност е искал прекратяване на трудовия договор на друго основание, при което правните последици от прекратяването са идентични с тези при прекратяване по чл.325 т.1 от КТ. Изложени са съображения, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по релевираните от касатора втори и трети въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Следователно относно тях липсва основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. А по първия релевиран въпрос въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие с материалния закон – разпоредбата на чл.325 т.1 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Предвид този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр.д., от 27.VІІ.2009г. по гр.д. № 576/2009г.
ОСЪЖДА “Р” А. Плевен да заплати на Г. М. Б. от с.гр. 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: