Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
664_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
С., 10.01. 2012година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 664 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Б. срещу въззивно решение от 07.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 524 /2010 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 14.12.2009 г. по гр.д. № 1866 / 2006 г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя с правно основани чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения неимуществени вреди : срещу В. Ц. И. в размер на 6,000 лева за неоснователно обвинение до РП Б. на 15.10.2002 г., че се възползва от неистинска диплома и срещу В. Ц. И. и И. Б. Б. – на по 1,500 лева за неимуществени вреди за отправени по неин адрес и в нейно присъствие от двамата на 03.06.2002 г. обидни думи и квалификации „крадла”, „измамница” и „алчна”, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от предявяването на исковете и изтекли лихви от датите на деянията до предявяване на исковете в размер на 250 лева, 100 лева и 100 лева и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни В. Ц. И. и И. Б. Б. не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по главните оценяеми искове във въззивното производство е над 1,000 лева, а исковете за изтекли лихви са обусловени.
Исковете се основават на твърдения, че ищцата е фармацевт и е била в търговски отношения с търговски дружества, в които ответниците са били служители, първият ответник я набедил пред прокуратурата, че дипломата и за висше образование е неистинска, а двамата ответници я обидили и оклеветили, за което претендира обезщетения.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е определил правната квалификация на исковете и е посочил елементите от фактическия им състав, обсъдил е събраните по делото доказателства и е посочил какви релевантни за спора факти се установяват от тях и е изложил правните си изводи: че ответникът И. не извършил виновно уведомяването на прокуратурата, защото е представил изпратено до него от Декана на Фармацевтичния факултет на Медицинска академия С. писмо за това, че дипломата на ищцата не е издадена от Медицинския факултет в С. и е неистинска; фактът, че това се дължало на грешка на администрацията на висшето училище не бил известен на И. и станал известен в резултат на полицейската проверка, когато дипломата на ищцата била призната за невалидна и унищожена, а на ищцата била издадена нова валидна диплома; поради оборването на предположението за виновност, извършеното не представлява деликт, но съдът е приел и че по делото не е установено от това деяние на ищцата да са причинени неимуществени вреди, т.к. от заключението на петорната експертиза на психиатри и психолози е установено, че ищцата не е претърпяла такива. Съдът е изложил съображения и за това, че по делото не е доказано по безспорен начин извършването на твърдените обиди и клевети от ответниците, защото двамата посочени от ищцата свидетели не установяват изобщо ищцата да е била обиждана и клеветена от ответниците през посочения период от време, те сочели единствено, че ищцата имала проблеми с бившите си работодатели, вкл. и че е била притеснена, а единият от свидетелите твърди, че знае от нея, че те са я обиждали и заплашвали, но показанията му не следва да се кредитират, т.к. не се основават на личните му възприятия, а на твърденията на ищцата, т.к. не се подкрепят от други доказателства и поради лошите отношения на свидетеля с двете дружества, в които е работил и които е напуснал в резултат на това; въз основа на това съдът е приел, че не е доказано извършването на наведените деяния, поради което и тези два иска са неоснователни.
Жалбоподателят извежда въпроси, свързани с установяването на релевантни за спора факти, които уточнени от съда съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС, представляват материалноправни въпроси : депозирането от физическо лице на сигнал до прокуратурата, че дипломата за висше образование на друго физическо лице е неистинска, представлява ли виновно и противоправно действие, годно да причини вреди, които да подлежат на обезщетение на основание чл.45 ЗЗД; дали презумпцията за вина може да бъде оборена чрез доказване, че сигналът е основан на писмо от декана на висшето училище.
Могат да бъдат уточнени и следните процесуалноправни въпроси: дали е правилно съдът като се позовава на правилото на чл.136 ГПК (отм.), без да мотивира извода си, да игнорира свидетелски показания и следва ли съдът да анализира доказателствата, обосноваващи причинна връзка между деянието и вредата.
За тези въпроси се твърди, че са разрешавани противоречиво и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
От материално-правните въпроси обуславящ е този дали презумпцията за вина може да бъде оборена чрез доказване, че сигналът е основан на писмо от декана на висшето училище. Съдът го е разрешил положително (приел е, че може), поради което не е излагал мотиви за наличието на другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.
Въпросът не е разрешен в противоречие с посочените решения от 27.06.2008 г. по гр.д. № 240 /2008 г. на ОС Ямбол и № 372 от 19.10.2005 г. по гр.д. № 347 /2005 г. на ОС Благоевград, № 50 от 13.02.1979 г. по н.д. 19 /1979 г. на ІІ н.о. на ВС, в които такъв въпрос не е обсъждан, в първите две е прието, че за да бъде уважен искът за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане трябва да се установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са посочени от съдилищата, а в третото – какви вреди подлежат на обезщетяване.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.к. по него има установена практика, че за набедяване е необходим формиран пряк умисъл като форма на вина, за което е необходимо знание на дееца, че набеденият е невинен и въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с установената практика.Следва да се добави, че жалбоподателят не обосновава предпоставките на соченото от него основание по чл.280,ал.1,т.3 КТ съгласно приетото с т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС – нито се сочи непълна, неясна, противоречива правна норма, нито създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито се обосновава необходимостта от осъвременяването и с оглед на твърдения за изменения в законодателството и обществените условия.
Процесуално-правният въпрос дали съдът следва да мотивира приложението на чл.136 ГПК (отм.) е обуславящ, но въззивният съд го е разрешил обратно на твърденията на жалбоподателя : въззивният съд е изложил обстойни мотиви, защо не е кредитирал визирания свидетел, основните от които са, че свидетелят няма лични възприятия за фактите, за които свидетелства – научил ги е от ищцата (а те са изгодни за нея и не следва да се кредитират), а другите мотиви са именно за приложението на чл.136 ГПК (отм.) – за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на ищцата и за липсата на данни, които да подкрепят показанията му.
Процесуално-правният въпрос дали съдът следва да анализира доказателствата, обосноваващи причинна връзка между деянието и вредата не е обуславящ, доколкото съдът не е установил виновно деяние по първия иск и противоправно деяние по другите дваи е мотивирал извода си, че липсата на тези елементи от фактическия състав обуславят неоснователност на исковете.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците в това производство не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 524 /2010 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.