3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 1691/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор 02676.155.126.1, построена върху поземлен имот с идентификатор 02676.155.126, находящ се в [населено място], м. ”А.”, с площ от 6026 кв.м., срещу определение № 5820 от 20.11.2017 г. по в. ч. гр. дело № 720/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.
Ответницата К. М. Д. изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата, а по същество счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, при проверка процесуалната допустимост на частната жалба констатира, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в приложимата редакция, обн. ДВ бр. 100/2010 г., бр. 86/2017 г. /.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цитираната уредба засяга необжалваемостта на въззивните определения, с които въззивният съд е осъществил инстанционен контрол по отношение правилността на първоинстанционно определение. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в посочената редакция, приложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на частната касационна жалба – 30.11.2017 г. е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лева за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая с въззивното определение е потвърдено определение № 2466 от 25.04.2017 г. по гр. дело № 438/2017 г. на Районен съд – Разлог, с което е прогласено, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете с предмет вземания за поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост, предявени от Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор 02676.155.126.1, построена върху поземлен имот с идентификатор 02676.155.126, находящ се в [населено място], м. ”А.”, с площ от 6026 кв.м. срещу К. М. Д., а именно за сумите от 500 евро – вноска за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост, заедно със законната лихва – 10 % над основния лихвен процент (ЕЦБ), считано от 08.09.2016 г.; 150 евро – вноска за фонд „Резервен“, заедно със законната лихва – 10 % над основния лихвен процент (ЕЦБ), считано от 08.09.2016 г.; както и 50,85 лева държавна такса и 470 евро заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени с европейска заповед за плащане от 12.01.2017 г., което парично вземане е с общ размер от 1 300 евро. В случая, паричната оценка на всеки един от кумулативно обективно съединените искове, а и общата им стойност, възлизаща на 1 300 евро, съответно 2542, 58 лв., е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. В същия смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в актове на ВКС, напр. определение № 584/05.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4518/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 465/08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4519/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 593/08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4775/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 602/14.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3980/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и др., в които е обосновано разбирането, че КМЧП не съдържа специална уредба на производството по обжалване на разглежданата категория съдебни актове, към които се отнася и цитираното въззивно определение, поради което касационното обжалване е допустимо при наличието на предпоставките на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, като е приложима нормата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК. В конкретния случай тези предпоставки за процесуална допустимост на частната жалба не са налице.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор 02676.155.126.1, построена върху поземлен имот с идентификатор 02676.155.126, находящ се в [населено място], м. ”А.”, [улица] площ от 6026 кв.м. срещу определение № 5820 от 20.11.2017 г. по в. ч. гр. дело № 720/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 1691/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: