3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 03.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 334/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 142510/26.10.2017 г. на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение 6578/28.09.2017 г. по в. гр. д. № 7000/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от В. Й. А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ срещу [фирма]. Към жалбата е приложено Изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът подържа, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./.
В срока за отговор ищцата В. А. възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Правният спор е възникнал въз връзка с прекратяване на трудовия договор между страните с едностранно изявление на работодателя. Ищцата твърди, че е заемала длъжността „чистач” в служба „Движение“ при ответното дружество, като трудовото правоотношение било прекратено от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 20.04.2016 г. Счита уволнението за незаконно, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение било извършено при наличие на висящ съдебният спор между страните относно предходно прекратяване на трудовия договор със заповед от 29.12.2014 г. Твърди също, че определянето на нов срок за изпитване със сключено допълнително споразумение от 29.12.2014 г. противоречи на чл.70, ал. 5 КТ. Поради тези причини е сезирала Софийски районен съд с искове за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на длъжността и заплащане на обезщетение за оставането ? без работа.
Работодателят възразява срещу основателността на предявените искове, като излага съображения, че преди сключването на допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. ищцата е заемала различни длъжности в [фирма], поради което това споразумение се явявало първи договор за процесната длъжност и работодателят имал право да предвиди срок за изпитване, като същият не бил изтекъл към датата на уволнението.
По този правен спор, въззивният съд е приел, че ищцата първоначално е заемала длъжността „чистач метровагони“ в депо „О.“ при ответното дружество въз основа на трудов договор от 17.08.2012 г., след което е била преназначена на длъжността „касиер (билетен), той и чистач“, а с допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. е била преназначена на длъжността „чистач“ в служба „Движение“. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че работата, която ищцата е следвало да извършва на длъжността „чистач“ по допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. е идентична с работата на чистач, представляваща част от задълженията на длъжността „касиер (билетен), той и чистач“, доколкото става въпрос за една и съща трудова функция по почистване на помещения, санитарни възли и посочени от работодателя работни пространства. Прието е, че клаузата в споразумението от 29.12.2014 г., определяща срок за изпитване, е недействителна, тъй като след изтичането на срока за изпитване за длъжността „чистач метровагони“ в депо „О.“ професионалните и личностни качества на ищцата за изпълнението на трудовите функции за длъжността вече са били проверени. При тези обстоятелства, съгласно чл.70, ал. 5 КТ работодателят не е имал законното право да сключи трудов договор със срок за изпитване, респективно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и липсата на формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК, касационно обжалване на въззивно решение се допуска при кумулативно наличие на обща и допълнителни предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Общата предпоставка представлява формулиран правен въпрос от касатора, който е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос и не е релевирал основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице както общата, така и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение – предпоставка за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК в новата редакция на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не следва да бъде разглеждано, тъй като касационната жалба е подадена на 26.10.2017 г., т. е. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017 г., а съгласно § 74 ПЗР ГПК висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред.
Освен това въззивното решение е постановено при съблюдаване на трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 70 КТ. Съгласно тази практика законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване, като изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, тъй като уговорката по чл. 70, ал. 1 КТ има еднократно приложение. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена /решение № 261-2014-IVГО/. Липсва противоречие между тълкуването на разпоредбата на чл. 70 КТ, извършено от въззивния съд и задължителната практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 6578/28.09.2017 г. по в. гр. д. № 7000/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: