3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 24.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 716/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 720 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 481/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-7 състав решение № 4927 от 03.11.2010 г. по гр. д. № 4651/2009 г. за отхвърляне на предявения от същото лице срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 11.01.2006 г. за разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 113 ЗДвП /погрешно посочен чл. 131 ЗДвП/ относно задълженията на пешеходците при пресичане на пътното платно извън пешеходна пътека, както и в занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради несъобразяване на доказателствата по делото за негативните последици от претърпените травми за здравето на ищцата.
В инкорпорираното в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационния контрол се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според касаторката, въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на другите съдилища както по въпроса за размера на присъденото обезщетение, така и по въпроса „Длъжен ли е пешеходецът да пресича пътното платно единствено на пешеходна пътека, без да отчита разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП и дали пресичането на пътното платно извън пешеходна пътека, но съобразено с разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, е виновно поведение, даващо основание на съда да счете, че е налице съпричиняване и за намаляване на присъденото обезщетение”. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика са представени решение по гр. д. № 140/2010 г. и по гр. д. № 128/2010 г. на Софийски апелативен съд и решение по гр. д. № 183/2009 г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 28.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение по отношение приетия обем на съпричиняване на вредите от страна на ищцата Е. Д. Д. /1/3/, въззивният съд е приел за доказано, че същата е пресякла пътното платно на неразрешено място, т. е. не на пешеходна пътека, въпреки наличието на две такива пътеки в близост до мястото на произшествието, установено от заключенията на авто-техническите експертизи, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114 ЗДвП. По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е преценил, че с оглед вида и тежестта на получените от ищцата травми – контузия на гърдите и корема, счупване на 4-то и 5-то ребро вляво и 4-ти лумбален /поясен/ прешлен, периода на възстановяване и прогнозата за здравословното състояние на пострадалата, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение към момента на настъпване на процесното ПТП би била сумата 15 000 лв., но с оглед приетото съпричиняване е намалил същото с 5 000 лв. и е присъдил сумата от 10 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на които се позовава касаторката, са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване пряко обуславя изхода на спора. Недоказано, обаче, е поддържаното по отношение на тези въпроси основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на противоречива практика следва да бъде установено чрез представянето на влезли в сила съдебни актове. В случая, и трите представени от касаторката въззивни решения не съдържат отбелязване, че са влезли в сила, поради което не могат да обосноват наличие на релевираното основание за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 720 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 481/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: