3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 23.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1297/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Х. и В. И. Т. – двамата от [населено място], срещу определение № 190 от 17.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 101/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на П. Х. и В. Т. срещу определение № 467 от 02.09.2013 г. по в. гр. д. № 382/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е разпоредено внасяне на допълнителна държавна такса за въззивното производство в размер на 9 443.74 лв. и са дадени указания на жалбоподателя П. Д., действащ като [фирма], за довнасяне на таксата.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно. Поддържат, че с подадената пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, частна жалба не са обжалвали определението за даване на указания за довнасяне на държавна такса, а приложено на л.30 от въззивното дело определение без номер и дата, с което в резултат на недопустимо увеличение на цената на предявения иск е постановено внасяне на допълнителна държавна такса. Излагат доводи, че недопустимото увеличаване на цената на иска извън срока по чл.70 ГПК е довело до увеличаване на дължимата от насрещната страна държавна такса, с което те са поставени в неблагоприятната позиция да понесат разноските за заплащане на таксата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба П. М. Д., действащ като [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч. т. д. № 101/2014 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, по частна жалба на П. Д. Х. и В. И. Т.. В частната жалба е посочено, че с нея се обжалва определение без номер и дата на Варненски апелативен съд, с което е определена цена на предявените против тях искове на [фирма], по-висока от определената от първоинстанционния съд. Сезираният с частната жалба състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че предмет на обжалване с частната жалба е единственият съдебен акт, съдържащ произнасяне на Варненски апелативен съд относно дължимата за въззивното производство държавна такса – определение № 467 от 02.09.2013 г. С това определение, след като е констатирал, че с оглед определената по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК цена на иска по чл.135 ЗЗД дължимата държавна такса за въззивно обжалване по чл.18, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 13 084.72 лв., от която са внесени само 3 640.98 лв., въззивният съд е указал на ищеца – жалбоподател да довнесе държавна такса в размер на 9 443.74 лв. Съставът на ВКС е преценил, че с обжалваното определение не е извършено недопустимо увеличение на цената на предявения по делото иск, а само конкретизиране на дължимата за въззивно обжалване държавна такса съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Поради това е направил извод, че определението за конкретизиране на таксата не е сред подлежащите на самостоятелно обжалване въззивни актове по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че с частната жалба е обжалван друг акт на въззивния съд, с който е извършена недопустимо увеличение на цената на предявения срещу тях иск. На л.30 от въззивното дело не се съдържа определение или разпореждане, с което въззивният съд да се е произнасял относно цената на иска. Приложената на л.30 бланка обективира данни от извършена входяща проверка за редовност на подадената въззивна жалба, при която след преценка за дължимата държавна такса по чл.18, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е констатирана нередовност на жалбата поради невнасяне на пълния размер на таксата. Констатацията на въззивния съд относно подлежащата на заплащане държавна такса не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване и тъй като те са обусловили постановяването на определение /разпореждане/ № 467 от 02.09.2013 г., с което са дадени указания на обжалващата страна да внесе допълнително държавна такса, изчислена върху определената по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК цена на иска, обосновано първият тричленен състав на ВКС е приел, че предмет на обжалване с подадената пред него частна жалба е именно това определение, единствено съдържащо произнасяне на съда по размера на таксата. Независимо, че определянето на таксата предполага преценка за цената на иска, в определението не се съдържа изрично произнасяне в този смисъл, което не позволява да се възприеме тезата на частните жалбоподатели, че с него е извършена промяна /увеличение/ на цената на иска по смисъла на чл.70, ал.1 ГПК и че обжалването му е допустимо по силата на чл.70, ал.2 ГПК.
Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че актът, с който въззивният съд е дал указания за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване в определен от него размер, не отговаря на въведените с чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК критерии за обжалване. Същият не прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, а цели обезпечаване на развитието на въззивното производство при съблюдаване на законовото изискване за внасяне на следващата се за него държавна такса. В процесуалния закон не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на акта на въззивния съд относно държавната такса, което изключва и обжалването в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Необжалваемостта на съдебния акт обуславя недопустимост на частната жалба, с която е предприето самостоятелното му обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че като е приел за недопустима подадената пред него частна жалба, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приложил правилно закона. С оглед на това обжалваното определение за оставяне на частната жалба без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 190 от 17.03.2014 г., постановено по ч. т. д. № 101/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :