1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София, 11.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2465 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса – гр. София /НЗОК/ срещу решение № 108 от 17. 05. 2018 г. по в. т. д. № 113/2018 г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 916 от 28. 12. 2017 г. по т. д. № 28/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ Света М.“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 448 390 лв., представляваща неизплатена главница за осъществени дейности през м. юни 2016 г. по договори № 030811 от 25. 02. 2015 г., № 031895 от 27. 05. 2016 г. и № 032104 от 27. 05. 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13. 01. 2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 20 717, 11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 1. 08. 2016 г. до 13. 01. 2017 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли да са налице ограничения в заплащанията на лечебните заведения съобразно Закона за бюджета на НЗОК и решенията /въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение/ противоречат ли на решение № 2 от 22. 02. 2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 12/2006 г.?; 2. Законосъобразно ли е определянето на стойности за заплащане от страна на НЗОК в договорите на лечебните заведения за болнична помощ предвид разпоредбите на Конституцията на РБ, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и Закона за здравното осигуряване?; 3. На кой закон противоречат нормите на договорите, с които се определят стойности за заплащане от НЗОК, като нормативната уредба, приета от държавата, гласи обратното?“. Твърди, че даденото разрешение от въззивния съд на първия формулиран въпрос противоречи на посоченото решение на Конституционния съд. По отношение на останалите въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – лечебно заведение е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са сключени: договор № 030811 от 25. 02. 2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение от 27. 05. 2016 г. и анекс от 22. 06. 2016 г., договор № 031895 от 27.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури и договор № 032104 от 27. 05. 2016 г. за извършване на клинични процедури. Констатирал е, че по делото липсва спор относно наличието на надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки, включително за вложени медицински изделия и извършени амбулаторни и клинични процедури по посочените три договора, за месец юни 2016 г. от страна на „МБАЛ „Света М.“ ЕАД. Съгласно счетоводните записвания при ищеца-лечебно заведение неизплатените суми по фактури, включващи клинични пътеки, медицински изделия, амбулаторни процедури, клинични процедури, извършени през м. юни 2016 г., възлизат на общата сума от 448 852 лв. Извършената и отчетената дейност за м. юни 2016 г. е проверена и потвърдена от РЗОК – гр. Варна. Съгласно въззивния акт исковата сума от 448 390 лв. – главница е формирана от надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури по посочените три договора за м. юни 2016 г.
За да приеме за основателна претенцията на ищеца за заплащане на стойността на извършени от ищеца разходи за лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури за м.юни 2016 г. над стойността на договорените в приложение № 2 към договорите стойности за месеца въззивният съд е счел, че тези уговорки по договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на чл. 35 ЗЗО и като такива не пораждат действие. Според съда се касае до противоречие с духа и целта на ЗЗО, респективно с основните разпоредби на сключения между страните договор. Основание за плащане е налице, тъй като в договорите на страните не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в договора е изрично въведено изискване ищецът в качеството му на изпълнител постоянно да осигурява договорената медицинска помощ на здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. Следователно, от посочените основни задължения на ищеца се установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не е поставено ограничение на приема на здравноосигурени лица съобразно лимита на договорените средства. Напротив, в чл. 5, т. 10 изрично е посочено, че не следва да изисква заплащане или доплащане от тези лица за дейност, предмет на настоящия договор. Поради изложеното въззивният съд е направил извод, че извършените над определения лимит дейности са по повод изпълнение на задълженията на ищеца по договора.
Наред с горното, съдът е посочил, че определянето на лимита от страна на възложителя би следвало да се извърши преди началото на периода – т. е. преди извършването на дейностите и затова винаги има прогнозен характер. Тъй като анексите към договорите, с които се определя лимитът за м. юни 2016 г. са сключени на 22. 06. 2016 г., до посочената дата не е бил налице определен лимит на дейностите, поради което ищецът е бил и в невъзможност да планира извършването на неспешните медицински дейности, например в последващ отчетен период.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик, който е изразил становище, че не е налице основание за заплащане от НЗОК на исковите суми, представляващи стойността на извършени дейности над договорените стойности. Изложил е мотиви, че по договора на страните и според нормативната уредба НЗОК заплаща отчетени дейности от изпълнителя до размера на утвърдените месечни стойности, определени от очертаната от НЗОК и РЗОК финансова рамка.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите се отнасят до това дали е законосъобразно определянето на месечни стойности за заплащане от страна на НЗОК на отчетените дейности от изпълнителите на медицински дейности по сключените между тях договори с оглед разпоредбите на Конституцията на РБ, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /в случая – за 2016 г./ и Закона за здравното осигуряване. Те са поставени много общо и в този смисъл не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и на уговорките на страните по договорите за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури. Освен това въпросите, макар и твърде общо формулирани, са израз на несподелената в обжалваното решение теза на касатора, че задължение на НЗОК е да заплаща извършването на определените с процесните договори дейности, отчетени по съответния ред, но в рамките на предварително определените стойности по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 г., и на несъгласие със заключението на решаващия състав, че уговорките за заплащане на осъществените дейности в рамките на утвърдените месечни стойности са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на чл. 35 ЗЗО. С поставените въпроси касационният жалбоподател по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, а правилността на съдебното решение не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Наред с изложеното следва да се изтъкне, че във въззивното решение е прието, че определянето на лимити от страна на възложителя по договорите следва да се извърши преди началото на периода, съответно преди извършването на възложените дейности. За процесния период не се установява отклонение от лимитираната стойност на дейностите, тъй като определянето на лимита за юни 2016 г. е осъществено с анекс към договорите от 22 . 06. 2016 г. или в края на отчетния период. Поради това до посочената дата за изпълнителя-лечебно заведение не е съществувал лимит на дейностите за процесния месец и възможност за планираното осъществяване на неспешни медицински дейности, напр. в последващ отчетен период. Касае се до аргумент, мотивирал в равна степен резултата по делото, поради което е изключен извод за единствено обуславящ изхода на спора характер на поставените в изложението въпроси, които са свързани с доводите за пълно съответствие със закона на определянето на месечни лимити на подлежащите на заплащане от НЗОК възложени на ищеца-лечебно заведение медицински дейности по процесните договори.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация „УМБАЛ „Света М.“ ЕАД сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 17. 05. 2018 г. по в. т. д. № 113/2018 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – гр. София да заплати на „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Света М.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица] сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: