7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№310
С., 07.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4362 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [община], представлявана от кмета Д. Н. и приподписана от юрисконсулт Н. К. и на ПК”Н. В.”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. Д., против решение № 156 от 11.04.2013 г., постановено по гр.д. № 132 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 75/19.12.2012 г. по гр.д. № 2304/2010 г. на Районен съд-Добрич за уважаване на предявения от Потребителна кооперация Н. „В.”, [населено място] против [община] установителен иск за собственост на основание чл.2, ал.3 З. /отм./ за */* ид.ч. и отхвърлянето му за разликата до */* ид.ч. от поземлен имот с площ * кв.м., намиращ се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] и за уважаване на предявения от [община] против Потребителна кооперация Н. „В.”, [населено място] насрещен ревандикационен иск за */* ид.ч. и отхвърлянето му за */* ид.ч. от от поземлен имот с площ * кв.м., намиращ се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място].
Потребителна кооперация Н. „В.”, [населено място] е основала правото си на собственост на чл.2, ал.3 /отм./ З., тъй като върху имота била изградена с труд и средства на „К.”, [населено място] /сега Д./-поделение на Окръжен кооперативен съюз /О./-гр.Т., до 13.07.1991 г. сграда с идентификатор * с площ от * кв.м., с предназначение „Сграда за търговия”, известна като „Магазин всичко за дома със снек-бар”. [община] е оспорила иска с твърдения, че е собственик на терена на основание § 42 от ПЗР към З. /обн.ДВ,бр.96 от 1999 г.,изм.бр.36 от 2006 г.,в сила от 01.07.2006 г./, както и че изградените обекти са без строителни разрешения, временни, нямат траен градоустройствен статут и не представляват недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС и е предявила насрещен иск за ревандикация на поземления имот.
Окръжен съд-Добрич е приел за установено правоприемството между ПК Н. „В.”, [населено място] и „К.”-клон на О., [населено място] въз основа на представените писмени доказателства и отчитайки липсата на оспорване на това обстоятелство от [община]. Счетено е за безспорно установено въз основа на експертното заключение и, че именно „К.”-клон на О., [населено място] със свои средства построява сграда „магазин всичко за дома” през 1987 г. – ползван банков кредит, който е изцяло погасен през м.януари 1991 г.; по банков път е извършено и плащане по сметка на С.”Промишлени стоки.” на сума от 50 676.87 неденоминирани лева с основание „възстановени средства за извършени СМР на обект „всичко за дома”, като плащането е в резултата на споразумение от 30.06.1987 г./л.157/ между „К.”-клон на О., [населено място] и С.”Промишлени стоки” за отстъпване „правото на строеж по строително разрешение № 88 от 03.06.1986г.” и заплащане от О.-клон „К.” „стойността на извършените строителни работи до 30.06.1987 г.” в горния размер. Разрешението за строеж /л.154/ е издадено на С. ОНС въз основа на одобрен проект № */* г. за изграждането на магазин „всичко за дома” на [улица]/сега „Р.”/, като в него не е посочена застроената площ на обекта. Започнатото от [фирма] строителство е продължено и завършено от О.-клон „К.”. С писмо изх.№2383 от 10.12.1987 г./л.159/ Председателя на О. е поискал приемателна комисия, която да се представлява от представител на Държавния технически контрол. Представен е образец 16 /протокол на приемателната комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на обекта”всичко за дома/ и разрешение за въвеждане в експлоатация /л.162, 163/. По данни от протокола, обекта е завършен м.октомври 1987 г. от инвеститора О.-клон „К.”. Протокола съдържа и данни за начина на финансирането-банков заем и собствени средства. Ищцовата кооперация се е сдобила и с нотариален акт №*/* г. на Д., констатиращ правото и на собственост върху „масивна сграда, застроена върху * кв.м., известна като „магазин всичко за дома със снек-бар”, находяща се в [населено място], [улица], записан по регулационния план на града в квартали № * и * и върху прилежащия към нея незастроен терен с площ от * кв.м. при безпарцелно застрояване”.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ по застроителния и регулационния план на [населено място] от 1987 г. за поземления имот, в който попада така изградения търговски обект няма обособен самостоятелен парцел, попада в квартали № * и * и върху улично платно между тях. По предходните регулационни планове, процесния имот попада върху некоригирано речно корито и също не е обособен в самостоятелен парцел. По ПУП-ПРЗ на@@30@ [населено място] от 1996 г. процесния поземлен имот представлява УПИ * „за обществено обслужване” в кв.* с площ * кв.м. застроен е с масивна сграда, като не е ясно кои са линиите на застрояване /скица-приложение №* от заключението по СТЕ на л.270/. По кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. процесния имот има идентификатор *, като границите и площта му съвпадат с тези по регулационния план от 1996 г. В поземления имот е нанесена една сграда с идентификатор *, на един етаж, за търговия. със застроена площ от * кв.м., която включва магазин и снек-бара южно от него. През УПИ преминава канал /коригирано речно корито/. В процесния УПИ е изградено пътно съоръжение на градска магистрала- [улица], публична общинска собственост. Вещото лице е констатирало, че съобразно одобрените проекти, е предвидено застрояване именно между колоните на пътното съоръжение, като се изградят само ограждащи и преградни стени на собствени основи, за покрив да служи носещата конструкция на надлеза /20бр.мощни 2Т стоманенобетонни греди, върху тях стоманенобетонна плоча, която носи уличните платна, разделителната ивица и тротоарите на булеварда/, като е предвидено да се покрие канала в частта му под надлеза. При разрешаването на строителството със строително разрешение № 88 от 03.06.1986 г. сградата не е предвидена по действалия към момента на построяването застроителен план, а към днешна дата попада в УПИ * в кв.* по плана на „Р.-1”, действащ от 1996 г., отреден за изграждане на сграда за обществено обслужване. За изграждането на сградата е използвано свободното пространствво между устоите на моста, неговата пътна конструкция и [улица]. /тогава „Д.Б.”/. На протокол № 33/12.06.1986 г. за даване на строителна линия са отбелязани четири групи колони, носещи конструкцията на моста, като е очертана конфигурацията на ограждащите стени на магазина. Под нивото на прилежащия терен са изпълнени основи, изпълнени са външни и вътрешни тухлени зидове, обособени са търговски зали, санитерни помещения, складове и др., изпълнени са ВиК и електрическа инсталации. Според вещото лице инж.С. търговския обект, магазин „всичко за дома” е строеж, отговарящ на предвижданията на действащия подробен устройствен план, но не може да бъде определен като самостоятелна постройка, предвид обстоятелството, че като обем е оформен под транспортно съоръжение-мост, и част от ограждащите стени са елемент на носещата конструкция на моста. За подобен характер на търговската сграда, изградена от праводателя на ищцовата кооперация, дава заключение и вещото лице арх.В., според която цялата „сграда” се състои от два обекта – магазин и снек-бар, построен върху покритието на канаа, минаващ по цялата дължина на УПИ *, изпълнено с хоризонтална монолитна стоманенобетонна плоча от праводателя на ищцовата кооперация. Магазинът е под самия надлез, няма самостоятелна носеща конструкция и покрив, като тези елементи принадлежат на пътното съоръжение ”надлез”/”мост”/, което е общинска собственост. Стените на магазина имат собствени основи /самоносещи се/, вместват се между колоните и под гредите на надлеза и не носят отделен покрив, а окачен таван, който не е носещ елемент. Строежът в процесния имот представлява комбинация от пътно съоръжение и сграда. Елементите на носещата му конструкция/ колони, греди, плоча/ са елементи на пътното съоръжение, независими от обособения под тях магазин, и въпреки, че ограждат неговия обем, не са част от магазина. Част от магазина са ограждащите стени /северна, източна и южна/ и преградните стени. Извън надлеза са изградени малък склад и навес към северната му страна и снек-бар /понастоящем преустроен в магазин за промишлени стоки към южната страна с масивна стоманенобетонна конструкция, построен и въведен в експлоатация заедно с магазина, т.е. 1987 г.. Застроената площ на снек-бара е * кв.м., същият е със самостоятелна носеща конструкция, самостоятелен плосък покрив, респ. отговаря на изискванията за самостоятелен обект, на необходимия минимален прилежащ терен е от * кв.м.
Възприемайки експертните заключения, съдът е направил извод, че магазин „всичко за дома” не представлява самостоятелен обект, ако и до 13.07.1991 г. със средства на праводателя на ищцовата кооперация, между колоните и под гредите на пътното съоръжение да е извършено строителството на ограждащи и преградни стени, и по този начин да е обособен затворения обем на магазина, поради което построеното от кооперацията не съставлява сграда/постройка по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./. респ. спрямо така построеното същата разпоредба не намира приложение. Прието е, че предпоставките на горната разпоредба са налице само по отношение на другата постройка „снек-бар”, която се явява самостоятелен обект, изцяло построена със средства на кооперативната организация, което обстоятелство обуславя принадлежността на правото на собственост по силата на закона върху постройката, така и върху прилежащия терен от * кв.м. съставляващ */* ид.части от общата площ на процесния поземлен имот, които са изключени от обхвата на общинската собственост. Останалата част от имота е общинска собственост, предвид липсата на предпоставките на чл.2, ал.3 /отм. З. – магазин „всичко за дома” няма характеристиките на самостоятелна сграда и не е построен изцяло със средства на праводателя на ищцовата кооперация /от същия са построени само три ограждащи стени и преградни стени/.
[община] се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита, че е налице противоречиво разрешаване в съдебната практика на въпроса „възниква ли в полза на кооперация право на собственост по смисъла на чл.2, ал.3 /отм. ЗОС върху имот, върху който е изградена постройка, на която не е даден траен градоустройствен статут, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „в хипотезата на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС има ли правно значение обстоятелството, че постройката е била изградена върху коригирано речно корито /канал/-имот публична общинска собственост”.
Първият въпрос е неотносим към данните по делото, доколкото ескспернтото заключение и извода на съда е, че сградата /снек-бар/ има траен градоустройствен статут. Вторият въпрос също е неотносим към данните по делото, доколкото в хода на делото [община] и твърдяла, че имота е частна общинска собственост и е представила акт за актуването му като частна общинска собственост.
ПК”Н. В.”, [населено място] поставя въпросите: „определя ли строително разрешение и факта на приемането на построеното обстоятелството, че се изгражда и приема отделен обект на правото на собственост, за който освен това се установява, че е приет като съществуващ и въведен в експлоатация през 1987 г.”; „включването по проект на съществуващи строителни елементи като части от конструкцията на новоизграден отделен обект, предмет на строително разрешение и на одобрен за това проект, представлява ли законова пречка за възникване правото на собственост съгласно чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС”; „могат ли вградените елементи да бъдат обект на отделно право на собственост и като такива на обект на отделни прехвърлителни сделки, независимо и извън правото на собственост на обекта, в който са имплантирани”, за които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г., ВКС, ІІ гр.о. и решение № 186/25.07.2012 г. по гр.д. № 83/2012 г., ВКС, ІІ г.о., според които единственото изискване за придобиване собствеността при условията на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС е построяването на сградите от кооперациите с техни средства и следователно това е единственият юридически факт на чието осъществяване законодателят придава правно значение и го обвързва с настъпването на предвидената в закона правна последица.
Първите три въпроса са относими само към мотивите на съда, че магазин „всичко за дома” няма характеристиките на самостоятелна сграда, но не и към извода, че с кооперативни средства са изградени само ограждащите стени /северна, източна и южна/ и преградните стени, т.е. изграждането не е изцяло със средства на праводателя на ищцовата кооперация, поради което като насочени само към едното основание за отхвърляне на иска, не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в настоящия случай мотивите в атакуваното решение са, че построеното от кооперацията – ограждащите стени /северна, източна и южна/ и преградните стени – не е самостоятелен обект и магазинът не е изграден изцяло с кооперативни средства.
Останалите формулирани въпроси – „чия е собствеността върху имот, изграден въз основа на редовно издадено строително разрешение за изграждане на отделен обект, прието като отделен обект за кооперацията, по отношение на която се установява правоприемство с извършилата строителството върху държавно дворно място преди 13.07.1991 г. изцяло със собствени средства”; „при условията на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС възниква ли право на собственост за сграда, съответно за прилежащо дворно място, върху което е построена, в зависимост от обстоятелството дали е налице преценка сградата самостоятелна ли е или не и то отново при издадено строително разрешение и приемане на основна сграда”; „как следва да се присъди предаването на владението върху терен, върху който има изградена законно и съществуваща сграда, преди премахването й и как би могло да бъде приведено в изпълнение подобно решение” – са формулирани с оглед тезата на касатора за самостоятелност на магазина, а не с оглед изводите на съда или са свързани с тълкуване последиците от въззивното решение и също не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 11.04.2013 г., постановено по гр.д. № 132 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: