О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
София………. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 145/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Р” ООД, гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1375/10.11.2009 г. по гр.д. № 23/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, ГК, І-3 състав постановено на 09.05.2008 г. по гр.д. № 1071/2005 г. , поправено с решение от 20.11.2008 г., в осъдителната му част, е отхвърлен иска на „Р” ООД срещу В. А. К., предявен на основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 12 408.46 лева.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания. Счита, че въззивният съд не е преценил събраните по делото доказателства, установяващи възлагането, изпълнението и приемането от страна на възложителя на допълнителни строително-монтажни работи. Според касатора, договорните отношения по отношение на тези СМР, са изградени по реда на чл.13 и чл.14 ЗЗД – чрез отправяне на оферта в изготвени от дружеството – изпълнител количествено –стойностни сметки и приемането им чрез извършени от възложителя авансови плащания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.13 и чл.14 от ЗЗД и със задължението на възложителя за приемане на работата съгл. чл.264 ЗЗД и процесуалноправен въпрос свързан със задължението на съда да прецени всички събрани доказателства и да обоснове решението си на установените факти. Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на следните решения: Р. № 207/29.03.1985 г. ІІ г.о.; Р. № 69/13.02.2004 г., І г.о.; Р. № 876/24.11.2004 г. ІІ г.о.; Р. № 72/06.03.2009 г. І г.о. Р. № 214/07.05.2009 г. ІІІ г.о. и Р. № 217/27.03.2009 г. ІV г.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, е приел за недоказано извършването на претендираните от ищцовото дружество строително-монтажни работи. Отчетена е липсата на анекс към договора за строителство, съгласно изричната клауза на т.ІІ.2., удостоверяващ настъпили промени след сключване но договора, както и липсата на доказателства от кого е довършена сградата.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска. Формулираните от касатора материалноправни въпроси, касаещи приемането на предложение на изпълнителя за допълнителни СМР и възникването на договорна връзка по отношение на тях, не са от значение за изхода на делото, тъй като в случая се касае за търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и за валидността й, респ. за валидността на измененията на сключения писмен договор за строителство, са приложими разпоредбите на ТЗ – чл.293 ТЗ. Разпоредбите на гражданското законодателство биха били субсидиарно приложими само за неуредените положения за търговските сделки/ чл.288 ТЗ/. Въззивният съд не е преценявал доводите на ищеца/сега касатор/ относно приемането на оферта, обективирана в едностранно подписаните количествено-стойностни сметки, а е отчел изрично предвидената в писмения договор възможност за възлагане на допълнителни строителни и монтажни работи само след подписване на анекс към договора – раздел ІІ, т.2. и раздел V.т.4. и липсата на такъв анекс, водещ до промяна в договорната връзка между страните. След като не са формирани фактически и правни изводи по приложението на чл.13 и чл.14 ЗЗД, които да са обусловили изхода на делото, то не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. В тази насока се съобразяват и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на втория поставен материалноправен въпрос, в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се възпроизвежда част от касационната жалба и твърденията за неправилно приложение на материалния закон – чл.264, ал.1 и ал.3 ЗЗД. В тази част отново следва да се препрати към т.1 от цитираното Тълкувателно решение, според което е недопустимо във стадия по селекция на жалбите ВКС да преценява доводите, свързани с поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалвания съдебен акт.
По делото липсват данни за отклонение на въззивната инстанция от задълженията й като съд по съществото на материалноправния спор, като при преценка на релевантните факти и на събраните доказателствени средства решаващият състав не е обвързан от преценката на първостепенния съд. Доколкото при инстанционното разглеждане на делото са направени различни фактически и правни изводи, противоречивите разрешения на част от поставените правни въпроси на първата и въззивна инстанции не формират съдебна практика по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т.3 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горните съображения, като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Това основание за достъп до касационно обжалване би било налице тогава когато правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение са от значение за изхода на делото и разглеждането им допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Тези предпоставки в случая не са налице, а от друга страна и изтъкнатите от касатора мотиви за приложение на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са основани на твърдяна от него неправилност на обжалвания съдебен акт.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1375/10.11.2009 г. по гр.д. № 23/2009 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: