3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
[населено място], 11.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 307 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на отбраната срещу определение от 20.03.2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение по ч.гр.д. №2636/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател против определение от 12.08.2011г. по гр.д. № 21843/2010г. на Софийски районен съд, 36 състав за обезсилване на издадените на 10.06.2010г. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради погрешно тълкуване на нормата на чл. 415, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК. Според жалбоподателя липсва законово изискване доказателствата за предявения иск да се представят на съда в същия срок, в който следва да се предяви и иска. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя същия правен въпрос: дали едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК за предявяване на иск при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение се отнася и за задължението на заявителя да представи доказателства пред съда, че искът е предявен и съответно непредставянето на такива доказателства в същия срок води ли до обезсилване на заповедта за изпълнение. Счита, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба П. Г. К. я намира за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По гр.д. № 21 843/2010г. на Софийски районен съд, 36 състав в полза на частния жалбоподател Министерство на отбраната е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. Г. К. на основание чл. 417 ГПК.При подадено възражение от длъжника съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си. З. е получил указанието на 19.04.2011г. В рамките на срока, изтичащ на 19.05.2011г. искът е бил предявен, но пред съда са представени доказателства за предявяването му едва на 03.06.2011г. При горните обстоятелства районният съд с определение от 12.08.2011г. е обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 415, ал.2 ГПК.
Софийски градски съд с обжалваното определение е оставил без уважение частната жалба на Министерство на отбраната срещу акта на първоинстанционния съд. Изтъкнал е, че нормата на чл. 415 ГПК по ясен и категоричен начин изисква представянето на доказателства за предявяването на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК да се извърши в срока за предявяването му, т.е. срокът и за двете действия е един. Поради това, тъй като в случая доказателствата за предявяване на иска са представени извън предвидения от закона срок, то издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист правилно са били обезсилени.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, сочено от жалбоподателя, изисква правният въпрос, разрешен от съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като проявните форми на това основание са посочени в Т. № 1/2009г., т.4. Едно от тях е неяснота на правната норма, необходимост от тълкуването й или липса на съдебна практика по въпроса. В случая е налице създадена трайна практика на Върховния касационен съд по повдигнатия въпрос, обективирана в следните актове: определение № 558 от 12.07.2011г. по ч.т.д.№340/2011г. на ТК, ІІт.о, определение № 247/18.05.2009г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 123/27.01.2010г. по ч.т.д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 124/27.01.2010г. по ч.т.д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 133/29.01.2010г. по ч.т.д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК в обжалваното определение, а именно че в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.03.2012г. по ч.гр.д. №2636/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: