О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 12.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 6785 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Д. С. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, която е озаглавена „Частна жалба” и е насочена против решение № 5725 от 23.07.2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „б” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 5962/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и инкорпорира и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразява срещу допустимостта на жалбата от гледна точка на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По така заявеното възражение срещу допустимостта на жалбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Настоящият случай е именно такъв – с обжалваното решение № 5725 от 23.07.2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „б” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 5962/2012 г., е обезсилено решението от 03.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 12949/2011 г. по описа на СРС, ГО, 60 с-в, поправено с решение от 25.01.2012 г., в частта му по предявения от П. Д. С. срещу [фирма] иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от психически тормоз, като производството по делото в тази му част е прекратено поради отказ от иска. На следващо място – въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.264 КТ до размера от 55,76 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД до размера от 2 лв., както и в частта му, с която П. Д. С. е осъден да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство за разликата над 355,16 лв., като вместо това е осъдил [фирма] да заплати на П. Д. С. по искове с правно основание чл. 264 КТ сумата 55,76 лв., представляваща възнаграждение за работа през официални празници – 22.09.2010 г., 26.12.2010 г. и 01.01.2011 г. /32 часа/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2011 г. до окончателното изплащане и по искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.01.2011 г. до 25.03.2011 г.
Освен това, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, т.е. включително в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за заплащане на възнаграждение в размер на 382 лева за положен извънреден труд през периода от 17.09.2010 г. до 08.07.2011 г.; за неплатено дежурство на 14.11.2010 год. – 20 лв. и за заплащане на обезщетение за не издаване на фишове за заплати в размер на 279 лв.
Видно от текста на касационната жалба, същата е насочена срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за заплащане на възнаграждение в размер на 382 лева за положен извънреден труд през периода от 17.09.2010 г. до 08.07.2011 г.; за неплатено дежурство на 14.11.2010 год. – 20 лв. и за заплащане на обезщетение за не издаване на фишове за заплати в размер на 279 лв. Видно от текста на исковата молба, въпросните претенции са заявени, по начина, по който са били разгледани впоследствие от въззивния съд, съответно по т.1 (с цена на иска 382 лв.), т.8 (с цена на иска 20 лв.) и т.5 (с цена на иска 279 лв.) от исковата молба. Нито една от така предявените претенции не надхвърля размера по чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно цената на всеки от тези искове е до 5000 лв. По тази причина касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 96188 от 26.08.2013 г., подадена от П. Д. С. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, която е озаглавена „Частна жалба” и е насочена против решение № 5725 от 23.07.2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „б” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 5962/2012 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6785/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: