О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 13.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 28 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Я. Н. Я. чрез процесуален представител адв.Ч. Т. срещу решение от 19.04.2012 г. по гр.д.№11564/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД, не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск за установяване на неизпълнено задължение за заплащане на потребена топлинна енергия в размер на сумата 5 215,26 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на СРС, ГО 39 състав, от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 23514/2009 г., с което предявеният от ответника по касационната жалба иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК за признаване за установено, че жалбоподателят му дължи сумата 5 215,26 лв. за незаплатена топлинна енергия, потребена за периода м.02.2005 г.- м.04.2008 г. в размер на сумата 5 215,26 лв. и законна лихва за забава за периода 01.04.2005 г.-02.12.2008 г. в размер на сумата 1 225,08 лв. е уважен изцяло.За да постанови решението въззивният съд е приел, че касационният жалбоподател е бил в договорни отношения с „Т. София”-ЕАД в качеството на заварен ползвател , при което отношенията им са уредени с Общи условия/ОУ/, публично предложени и одобрени от ДКЕВР.Съгласно чл.106-а ЗЕЕЕ /отм./ е приел, че потребителите, които не са прекратили така възникналите договорни отношения са обвързани с ОУ и без наличие на договор.Размерът на задължението на жалбоподателя е установен с две експертизи-СТЕ и ССЕ, които не са оспорени, а уредите за измерване на консумираната топлинна енергия са сертифицирани.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е преповторил оплакванията си изложени в касационната жалба за неправилност на въззивното решение.Не е посочил коя от хипотезите на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице. Не е извел нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ обжалваното решение.В касационната жалба е цитирал е решение №168/22.12.2009 г. по т.д. №408/2009 г. на ВКС и ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№3/2011 ОСГК , релевирайки оплакване, че в противоречие с тях не е приложена кратката тригодишна давност. Следва то да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.3 пр.1 ГПК,като отнасящо се до правилността на решението. Жалбоподателят не е правил възражение за изтекла погасителна давност в хода на делото и въззивният съд не е извел правни изводи във връзка с приложението й. Поради това не може да се приеме, че е формулиран материалноправен въпрос за приложението на краткия давностен тригодишен срок, обуславящ изводите му.
При това положение ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Жалбоподателят е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода на делото, което не е сторено. К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящият въпрос въз основа на оплакванията на жалбоподателя. В случая те се отнасят до обсъждане на събраните по делото доказателства и фактическите изводи на съда.Оплакването за неприлагане на кратката тригодишна давност не се оправдава ,тъй като въззивният съд не се е произнасял по този въпрос , доколкото не е правено такова възражение , а съгласно чл. 120 ЗЗД тя не може да се приложи служебно.Н. на правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2012 г. по гр.д.№11564/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: