ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. София, 23.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Светла Цачева частно гражданско дело № 4659 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 75 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 3040 от 08.12.2014 г., постановено по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на Р. Т. К. от [населено място], действащ лично и като представляващ [фирма] в ликвидация и М. Х. К. от [населено място] за отмяна на обезпечение на бъдещ иск, допуснато с определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Срещу определение № 75 от 13.03.2015 г. на Бургаски апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 3182 от 14.04.2015 г., подадена от Р. Т. К., М. Х. К. и [фирма]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси, след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС: от кой момент започва да тече срокът за предявяване на мотивираното искане по чл. 28 ЗОПДИППД; непредявяването на мотивирано искане в срок основание ли е за отмяна на допуснатото обезпечение и в частност може ли да бъде продължаван срокът за предявяване на бъдещия иск са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба К….. я оспорва като неоснователна
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 02.03.2012 г., подадена от К…. е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД. С определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена на иска 1 619 777 лева на К…. против Р. Т. К., М. Х. К., и [фирма] в ликвидация, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху пет недвижими имота и запори върху десет автомобила, суми по сметки в различни банки и дружествени дялове.
С присъда по н.о.х.д. № 882/2012 г. на Бургаски окръжен съд ответникът по обезпечението Р. Т. К. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 02.06.2014 г. с постановяване на решение № 158 по н.д. № 378/2014 г. на ІІІ н.о. на Върховния касационен съд. В едномесечен срок от влизане на присъдата в сила – 02.07.2014 г. не е бил предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Поискано е продължаване на срока за предявяване на иска, по което съдът се е произнесъл с разпореждане № 3106 от 13.06.2014 г., продължавайки срока за предявяване на иска с два месеца, считано от 02.07.2014 г. На 22.08.2014 г., в рамките на продължения срок, К…. е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), представяйки доказателства за това в производството по обезпечение на бъдещия иск – л. 1135 от гр.д. № 435/2012г. на Бургаски окръжен съд.
С молба вх. № 11606 от 02.07.2014 г., ответниците по обезпечението Р. Т. К., М. Х. К. и [фирма] в ликвидация са поискали отмяна на допуснатите обезпечителни мерки на основание чл. 390, ал. 3 ГПК, тъй като искът по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не е бил предявен в едномесечен срок от влизане на присъдата в сила. С определение № 3040 от 08.12.2014 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд молбата е оставена без уважение.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 75 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд. Прието е, че искът е предявен своевременно в рамките на продължения срок по чл. 390, ал.3, изр. І-во ГПК.
Производството по делото е спряно с oпределение № 749 от 20.11.2015 г. на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2015 г. по процесуалноправния въпрос може ли да бъде продължаван при условията на чл. 63, ал.1 ГПК срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на бъдещ иск. Със същото определение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е изложил мотиви по доводите за допускане на касационно обжалване по въпросите от кой момент започва да тече срокът за предявяване на иска по чл. 29 ЗОПДИППД (отм.) и следва ли да бъде отменено допуснатото обезпечение, когато искът не е предявен в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК, приемайки, че условия за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по така повдигнатите въпроси не са налице.
Тълкувателно решение № 4 по т.д. № 4/2015 г. е прието от ОСГТК на ВКС на 03.02.2017 г., поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството следва да бъде възобновено, а с оглед даденото в Тълкувателното решение разрешение на процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 63, ал.1 ГПК вр. с чл. 390, ал.3 ГПК, въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 03.02.2017 г.по тълк.д. № 4/2015 г. ОСГТК ВКС, срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на бъдещ иск не може да бъде продължаван при условията на чл. 63, ал. 1 ГПК над предвидения едномесечен срок; разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК определя максималната продължителност на този срок – той не може да бъде по-дълъг от един месец; невъзможността за продължаване на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК над един месец следва от целта и характера му, различни в сравнение с тези на сроковете по чл. 63, ал. 1 ГПК. Това е обусловено от специфичната цел на обезпечителното производство – да подготви и осигури търсената с иска защита чрез изненадващо интервениране в чужда правна сфера, а такава интервенция е оправдана за времето, необходимо за подготовката за предявяване на иска; продължителността на срока по чл. 390, ал.3 ГПК е синхронизирана със срока за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК и е определена от закона – не повече от един месец. Всяко превишаване на този срок ще е неоправдано засягане на правната сфера на бъдещия ответник, като продължаването на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК би дало възможност за злоупотреба с права в противоречие с основните принципи на гражданското съдопроизводство.
С оглед изложеното, в обжалваното въззивно определение е възприет неправилен извод, че срокът по чл. 390, ал.3 ГПК е продължен законосъобразно. Формираният обаче краен извод за неоснователност на молбата за отмяна на обезпечителните мерки е правилен. Съгласно чл. 62, ал.3 ГПК, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. С разпореждане № 3106 от 13.06.2014 г., Бургаски окръжен съд е продължил срока за предявяване на иска с два месеца, считано от 02.07.2014 г и в рамките на продължения срок – на 22.08.2014 г., К…. е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Погрешното определяне на по-дълъг срок от съда не може да рефлектира върху правното положение на страната, която е извършила следващите се процесуални действия преди изтичане на дадения и срок, поради което и на основание чл. 62, ал.3 ГПК следва да се счита, че искът по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е предявен в срок, съответно искането за отмяна на допуснатите обезпечения е неоснователно. В този смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК разрешение по приложението на чл. 315, ал.2 ГПК – когато съдът неправилно е указал на страната различен от определения в закона срок за обжалване от обявеното по чл. 315, ал. 2 ГПК решение, то по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК, срокът тече от най-благоприятния за страната начален момент.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 4659/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: