О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София 29.03.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 342/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратура на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – П., против решение № 162/08.10.2015 г. по възз.гр.д. № 350/2015г. по описа на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 187/27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 129/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Р. Р. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по ДП № 23/2010 г. по описа на О. – Я., пр.пр. № 1233/2010г. по описа на ОП- Я. и н.о.х.д № 422/2012г. по описа на ОС- Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата от 10.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата и по касационна жалба, подадена от Н. Р. Р., чрез адв. М.Х. в частта , с която е отменено решение № 187/27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 129/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Р. Р. сумата над 25 000лв. до присъдения размер от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по ДП № 23/2010г. по описа на О. при ОП – Я., пр.пр. № 1233/2010г. по описа ОП-Я. и н.о.х.д. № 422/2012г. по описа на ОС- Ямбол, както и в частта по разноските, и е отхвърлен искът на Н. Р. Р. за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати разликата над 25 000лв. до 50 000лв. и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Р. Р. разноски – 1254 лв. пред двете инстанции по съразмерност, както и в частта, с която е потвърдено решение № 187/27.04.2015г., постановено по гр.д. № 129/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която искът за парично обезщетяване на претърпените от Н. Р. Р. неимуществени вреди е отхвърлен над присъдените 50 000лв. до претендираните 80 000лв.
В касационната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ, се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Прокуратурата на РБ се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с оглед събраните по делото доказателства, включително и тези за здравословното състояние на ищеца, като сочи противоречие с възприетото в т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2004г., решение № 62/27.02.2012г. по гр.д. № 1065/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011г. по описа на ВКС, решение № 640/13.12.2013г. по възз.гр.д. № 1190/2013г. по описа на АС-Пловдив, решение №210/24.06.2013г. по възз.гр.д. № 1600/2013г. на ОС-Габрово; 2/ Трябва ли въззивният съд да изложи самостоятелни, конкретни мотиви относно причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и претърпените неимуществени вреди, когато със своето решение е приел наличието на такива над общоприетите и обичайни следващи по презумпция всяко едно незаконно обвинение, въз основа на което значително е увеличил размера на присъденото обезщетение.Позовава се на противоречие с приетото в ТР № 1/2001г., т. 19, решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 990/24.03.2010г. по гр.д. № 47/2009г. на ВКС, I г.о.
Ответникът по касационната жалба – Н. Р. Р., действащ чрез процесуалния си представител адв. Х., е подал писмен отговор, в който излага съображения, че същата не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
В касационната жалба, подадена от Н. Р. Р., се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран материално-правен въпрос, за който се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – Какъв е размерът на обичайното справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пораждащи се само от факта на незаконното повдигане на обвинение в извършване на престъпление и участие в наказателен процес, приключил с постановяване на оправдателна присъда.
Ответната страна по касация – Прокуратурата на РБ не е подала писмен отговор и не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивната инстанция се е произнесла по предявен от Н. Р. Р. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от воденото наказателно производство – ДП № 23/2010г. по описа на О.-Я., пр.пр. № 1233 на ОП-Я. и н.о.х.д № 422/2012г. по описа на ОС-Ямбол, приключило с окончателна оправдателна присъда. Взел е предвид, че Прокуратурата на РБ е признала иска по основание и е разгледал единствено спорния въпрос относно размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При преценка на събраните доказателства и установените факти, съдът е приел, че най-адекватният паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сума в размер на 25 000лв. и искът следва да бъде уважен до този размер. Мотивирал е крайното си разрешение, като е посочил, че ищецът е лекар, воденото в продължение на 2 години и 4 месеца наказателно производство е било във връзка с това му качество, професионалните му качества са били поставени под съмнение, отделно ищецът е изпитвал лични и професионални притеснения. Съдът е приел за ирелевантни обстоятелствата, че в определен период от време представителите на Прокуратурата на РБ не са поддържали обвинението и съдебното производство се е движило по инициатива на частните обвинители, както и размера на предявения срещу Р. граждански иск, който не е разглеждан, съответно не е налице осъждане по него. При тези съображения се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционното решение, като частично го е отменил и е потвърдил уважаването на претенцията до размера от 25 000лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване на подадената касационна жалба от Прокуратурата на РБ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставените правни въпроси. Въпросите се отнасят до определянето на справедливия размер на дължимото обезщетение. Те изцяло корепондират с наведените от касатора оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и в тази връзка не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а биха били предмет на разглеждане при произнасяне по същество. Освен това решаващите изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението са съобразени с константната практиката на ВКС. Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а не е постановил решението си без обосновка. Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с разрешението, дадено в т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която “мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че посочените в изложението съдебни решения са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба от Н. Р. Р.. Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,тъй като„справедливостта“ не е абстрактно понятие. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора разноски не се дължат на страните,а такива не се и претендират.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162/08.10.2015 г., постановено по гр. д. № 350/2015г. по описа на Апелативен съд-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: