О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
[населено място], 22.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1298 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма] срещу определение №116 от 22.03.2017г. по в.гр.д.№503/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 14.02.2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че уговореното от ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно, включително и след намаляването му от съда до размер от 4000 лева. Наред с това прави оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че подадената въззивна жалба не е уважена от него изцяло.
Ответникът по жалбата А. Р. А. поддържа, че същата неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №389/04.10.2016г. по гр.д.№379/2016г. на Бургаски окръжен съд, ЗД [фирма] е осъдено да заплати на А. Р. А. сумата от 25 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 13.02.2015г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000 лева. Срещу решението, в частта, с която искът по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 25 600 лева до пълния предявен размер е подадена въззивна жалба от А. Р. А., като с решение от 14.02.2017г. по гр.д.№503/2016г. Бургаски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е осъдил ЗД [фирма] да заплати допълнително на А. Р. А. обезщетение в размер на 10 400 лева, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК е присъдил направените във въззивното производство разноски в размер на 4000 лева.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ЗД [фирма] е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като в молбата поддържа, че присъденият от съда размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно висок. С обжалваното определение №116 от 22.03.2017г. по в.гр.д.№503/2016г., Бургаският апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. На първо място основателно и своевременно въведено с молба от 18.01.2017г. е възражението на ЗД [фирма] за прекомерност на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, дори и след намаляването му от въззивния съд по реда на чл.78 ал.5 от ГПК до размера на 4000 лева при уговорен размер от 6000 лева. Този размер на възнаграждението не съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на извършените от пълномощника на страната процесуални действия – подаване на въззивна жалба и писмени бележки и явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Поради това дължимото на А. А. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 3000 лева.
Този размер обаче не следва да бъде присъждан изцяло, тъй като предмет на въззивно обжалване е било първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.226 от КЗ / отм./ за сумата 34 400 лева. Въззивният съд е уважил частично въззивната жалба, като е присъдил допълнително 10 400 лева над присъдените от първата инстанция 25 600 лева. Следователно разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в съотношение 10 400/34 400, съответно при размер на адвокатското възнаграждение 3000 лева те възлизат на 906,98 лева.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Бургаски апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното на 14.02.2017г. решение по гр.д.№503/2016г. на Бургаски апелативен съд, като същото бъде отменено в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на А. Р. А. разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 906,98 лева.
На частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 15 лева.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №116 от 22.03.2017г. по в.гр.д.№503/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от ЗД [фирма] молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 14.02.2017г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 14.02.2017г. по гр.д.№503/2016г. на Бургаски апелативен съд, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на А. Р. А. сумата над 906,98 лева до присъдения размер от 4000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на ЗД [фирма][ЕИК], с адрес [населено място], [улица], направените в настоящото производство разноски в размер на 15 лева /петнадесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.