5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№311
[населено място],04.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №954 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Форекско“ АД срещу определение №4183/21.12.2017г. по ч.гр.д. №6163/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.10.2017г. по т. д. №5732/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправен въпрос: Кой момент следва да се счита за релевантен при определяне на международната компетентност на съда – този на предявяване на иска или момента, към който съдът се е произнесъл по компетентността? Поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на наличието на предпоставките за достъп до касация по чл.280 ал.2 от ГПК, като твърди, че определението е недопустимо и очевидно неправилно. Излага доводи, че определението на САС е недопустимо, тъй като въззивният съд е обсъдил за първи път необсъдени от първоинстанционния съд възражения за просрочие на отговора на исковата молба и за неистинност на представеното от ответника адвокатско пълномощно, а вместо това е следвало да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.269 изр.1 ГПК да се произнесе по допустимостта на обжалваното пред него определение, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до очевидна неправилност на постановения от него акт.
В частната касационната жалба е отправена и молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно приложимостта в настоящия спор на чл.4 ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Ответникът по частната касационна жалба „Си Ем Си Маркетс Ю Кей Пи Ел Си“, със седалище Лондон, Великобритания, поддържа, че жалбата не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като в нея се сочат общо формулирани теоретични въпроси, без да се посочва правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело.Също твърди,че правилно въззивният съд е определил приложимата нормата уредба за международната компетентност по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди на определение от 19.10.2017г. по т. д. №5732/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност по иска, предявен от „Форекско“ АД, [населено място], срещу „Си Ем Си Маркетс Ю Кей Пи Ел Си“, със седалище Лондон, Великобритания, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че международната компетентност по отношение на делото следва да се определи съобразно правилата на Регламент (ЕС) №1215/2012. Приел е, че приложима към предявената искова претенция за неоснователно обогатяване е общата разпоредба на чл.4 ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012, предвиждаща, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Взел е предвид, че ответното дружество е със седалище във Великобритания, с оглед на което е стигнал до извода,че международно компетентни се явяват съдилищата във Великобритания.
Формулираният от касационния жалбоподател правен въпрос е относим към предмета на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че меродавен за определяне на международната компетентност е моментът на предявяване на иска. Същевременно обаче съдът е приел, че прилагането на правото на ЕС по висящия спор между двете дружества със седалище съответно в България и във Великобритания е обусловено от все още съществуващата договорна обвързаност на Великобритания с учредителните договори на ЕС. Съдът е изложил доводи, че депозираното на 29.03.2017г. официално нотифициране от правителството на Великобритания за напускане на ЕС, не е довело до незабавно прекратяване на договорната обвързаност на страната с учредителните договори на ЕС. По този начин въззивният съд е стигнал до извода, че както към момента на предявяване на иска, така и към настоящия момент членството на Великобритания в ЕС не е прекратено, което обуславя приложението на установените в Регламент №1215/2012 правила за определяне на международната компетентност. Поради това дори и да се приеме за неправилно становището на въззивния съд по поставения от касатора въпрос, този въпрос не е от решаващо значение за крайния извод по делото, тъй като според въззивния съд приложимите разпоредби са едни и същи както към момента на предявяване на иска, така и към момента на произнасянето по въпроса за компетентността.
Поради това по отношение на поставения от касатора правен въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно определение, поради това, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по направени от ищеца възражения с допълнителната искова молба, които не са били обсъждани от първоинстанционния съд. Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба, с която е сезиран, като е проверил изцяло законосъобразността на обжалваното определение, без да излезе извън предмета на търсената защита. За допустимостта на производството съдът следи служебно, съответно проверявайки изводите на първоинстанционния съд относно допустимостта, въззивният съд следва да вземе предвид всички правно значими факти и направени от страните възражения.
Неоснователни са и доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното определение. Съдържанието на понятието „очевидна неправилност“ е изяснено от Върховния касационен съд с определение №97 от 02.02.2018г. по ч. т. д. №221/2018 г., II т. о., определение №161 от 06.03.2018г. по ч.т.д. №3131/2017г., II т. о., определение №180 от 18.03.2018г. по ч.т.д. №74/2018г., II т. о. и други. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г., не е тъждествена с неправилността по чл.281 т.3 от ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК.
В настоящия случай не са налице такива пороци, които биха обосновали очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК. Това самостоятелно основание за допускане на касационен контрол е обосновано от частния касационен жалбоподател с твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по валидността и допустимостта на първоинстанционното определение. Въззивният съд пристъпва към решаване на делото по същество само ако намери, че обжалваният акт е валиден и допустим. Следователно въпреки, че съставът на САС не е обявил изрично в мотивите си обжалваното пред него определение за валидно и допустимо, този извод следва от факта, че определението е потвърдено.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
При липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, следва да бъде оставено без уважение и искането на частния касационен жалбоподател по чл.628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване. Само в рамките на производството по същество на частната касационната жалба, би било от значение дали са налице предпоставките за упражняване компетентността на националния съд по чл.628 от ГПК, а именно – доколко тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, са от значение за правилното решаване на делото.
Наред с това поставеният от жалбоподателя въпрос не предполага тълкуване на разпоредбата на чл.4 ал.1 от Регламент №1215/2012 и разкриване на нейния действителен смисъл, а нейното приложение към фактите по конкретното дело. Така формулиран въпросът изключва възможността за отправяне на преюдициално запитване, доколкото Съдът на ЕС не се произнася нито по фактическите обстоятелства по спора, висящ пред националния съд, нито дава разрешение по същество на този спор. За да пристъпи към тълкуване на определена норма от общностното право, Съдът на ЕС преценява дали е налице връзка между предмета на главното дело и предмета на преюдициалното запитване. Недопустимо е обаче да се отправи искане само за преценка дали една норма на общностното право се прилага към спора пред националния съд, без да има заявено искане за тълкуване на нейното съдържание. В случая жалбоподателят не поддържа твърдения за неяснота на разпоредбата на чл.4 ал.1 от Регламент №1215/2012, нито прави оплаквания, че въззивният съд не е установил правилно точния й смисъл. Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4183/21.12.2017г. по ч.гр.д. №6163/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Форекско“ АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.