О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 15.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 190/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, К. И. С. , Е. с фирма “М” от гр. В., е подала касационна жалба против против решение № 218/28.11.2008 год. по гр. д. № 405/2008 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата се излагат съображения, че процесният ресторант “К”, който е бил предмет на приватизационна продажба и е посочен в договора като “обособена част от к. к. “З”, не е отговарял на изискванията да може самостоятелно и функционално да осъществява стопанска дейност и, че съдът неправилно е приел, че ответницата е нарушила чл. 10.2 от договора забраняващ да се разпорежда с обособената част в продължение на пет години. Освен това, в процесния случай обект на продажба е била не обособената част, тоест ресторанта, а цялото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК.
Касаторът поддържа, че при постановяване на въззивното решение АС гр. В. се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и в подкрепа на това се посочват решение № 2531/21.04.2000 год. по адм. дело № 5717/99 год., ІV гр. отд. и решение № 655/15.02.99 год. по адм. дело № 4623/98 год. ІV отделение.
По чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК като противоречива практика на съдилищата не се сочат конкретни решения, а касаторът твърди, че са му известни “множество решения, включително на Варненския окръжен и Варненския апелативен съд, които са противоречиви при едни и същи казуси, а това личало и от самото дело, което е разглеждано от различни състави, постановили противоречиви решения”.
Ответникът по касация – А. за с. к. гр. С., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивното решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно чл. 10.2 от приватизационния договор от 12.11.1998 год. ответницата е поела задължение да не се разпорежда с обособената част, предмет на договора – ресторант “К” в к. к. “З” в продължение на пет години от изплащането му при условията на договора.становено е, че клаузата на чл. 10.2 не е спазена – с договор от 07.02.2002 год. ответницата е прехвърлила предприятието си на “С” ЕООД гр. С., като в обема на прехвърлените дълготрайни материални активи на предприятието изрично е включено и правото на собственост върху ресторант “К” и това прехвърляне по чл. 15 ал. І ТЗ е вписано с решение от 13.02.02 год. по фирм. д. № 2216/95 год. от ВОС-ФО по партидата на отчуждителя.
От безспорно установената фактическа обстановка, ВАС е приел иска по чл. 92 ЗЗД, за заплащане съгласно чл. 12.1. от договора на неустойка в размер на 102 338,50 щатски долара, представляваща 50% от цената на договора посочена в чл. 6.1., за основателен, и затова е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е решаван противоречиво от съдилищата.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че отчуждаването на процесния приватизационен обект е станало в срока на забраната, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съображенията на ВКС ІІ т. о. са, че като практика на ВКС /чл. 280 ал. І ГПК т. 1/ се посочват решения постановени по административни дела, а приложното поле на чл. 280 ал. І визира само граждански дела /в този смисъл вж. и чл. 1 ГПК/.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК – като противоречива практика на съдилищата касаторът не посочва и не представя конкретни решения, а само твърди, че са му известни “множество решения, включително на Варненския окръжен и Варненския апелативен съд, които са противоречиви при едни и същи казуси”. Колкото до противоречивите решения постановени по делото от Окръжния съд гр. В. и от АС-Варна /последното е предмет на настоящата касационна жалба/, същите макар и различни – с първоинстанционното искът се отхвърля, а с въззивното се уважава, те не са влезли в сила и поради това не могат да се приемат като “противоречиво решаване от съдилищата на съществен материалноправен спор по който се е произнесъл въззивния съд”.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 218/28.11.2008 год. по гр. д. № 405/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :