О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София,02.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4356/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8999/20.9.2017 г., подадена от адвокат П. Г. – А. – процесуален представител на ответника по исковата молба Т. П. И. от [населено място], област В.Т. против въззивно решение №350/05.9.2017 г. по гр.д.№576/2017 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №72/04.4.2017 г. по гр.д.№2003/2016 г. поописа на Горнооряховския районен съд в частите му относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът на лични контакти и издръжката.
Въззивната инстанция е приела, че „Както при първоначалното определяне, така и при последващата промяна на мерките относно упражняването на родителските права, правно релевантен е интересът на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие, а се обуславя от съвкупността на обстоятелства по конкретния случай, като следва да се отчетат всички обстоятелства, относими за определяне на всестранния интерес на детето. От съществено значение са обстоятелствата, свързани с възпитателските качества на родителите, по-голямата любов и внимание към детето, по-голямата привързаност на детето към един от родителите му, което винаги улеснява възпитателния процес, възможността детето свободно да общува с другия родител. Интересът на детето не се определя от по-добрите финансови възможности и материална осигуреност на единия родител в сравнение с другия. Водещи са по-добрите родителски качества и привързаност между детето и родителя. В този смисъл по-пригоден да упражнява родителските права ще е родителят, при когото интересите на детето ще са по-добре защитени.
В случая несъмнено по-добри родителски качества са констатирани при майката Т. И., макар след раздялата на родителите бащата да е продължила да полага непосредствени и адекватни за задоволяване на потребностите на детето К. грижи. Не може да бъде споделено наведеното във въззивната жалба възражения, че майката изрично се е съгласила, че детето следва да живее при баща си, поради което това състояние следва да се запази. Постановените привременни мерки с цел спокойното протичане на процеса са временно разрешение на въпросите, с които е сезиран съдът. Същите, макар да подпомагат страните да постигнат евентуално споразумение по спорните по делото въпроси, по никакъв начин не обвързват съда в акта си по същество.
В хода на първоинстанционното производство районният съд правилно е дал приоритет на родителските качества и капацитет на майката, макар да е установена силна емоционална привързаност на детето и към двамата родители и изразено лично желание да остане да живее при своя баща. За достигане до този извод са спомогнали множество установени по делото обстоятелства, сред които системната злоупотреба с алкохол от страна на бащата, проявената вследствие на нея вербална и физическа агресия, както и активното поведение на бащата по затрудняване, препятстване и ограничаване осъществяване на редовни контакти на детето с майката и разширеното семейство на майката. В хода на въззивното производство не е установена промяна в обстоятелствата, касаещи интересите на детето и родителския капацитет на страните. От събраните пред настоящата инстанция доказателства дори се установява ескалиране на агресивното поведение на И. след злоупотреба с алкохол, което поведение е насочено към саморазправа с ищцата по делото и нейните родители. Установените аморални прояви на ответника И. според настоящия състав категорично препятстват предоставяне упражняването на родителските права върху детето К. на бащата. Налице са провинения от такова естество, че същите са несъвместими с възпитаване на дете. Системната злоупотреба с алкохол, агресивните изблици след това, управлението на МПС в пияно състояние и постоянната саморазправа със съпругата и нейните родители влияят в отрицателна степен върху моралния облик на И. и следва да се отчетат като решаващи за определянето на родителските права.
Въззивният съд изцяло споделя извода на районния, че изказаното от детето желание да живее с баща си, не би следвало да бъде водещо при вземане на решението. В случая, съдът не е обвързан с мнението на детето, тъй като въпросът за упражняване на родителските права се решава с оглед интереса на детето и неговото желание да живее с някой от родителите е само част от фактическата обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече наличието на стабилност и константна среда, която да гарантира нормалното психо-физическо и емоционално развитие на детето. Безспорно бащата Т. И., с установените му алкохолни опивания и агресивни изблици, съпроводени с противообществено поведение и желание за саморазправа с майката и нейните родители и препятстване контакта на детето с майката и разширеното и семейство, не може да гарантира нормална и стабилна среда за израстване на едно петнадесет годишно момиче. Посочената в писмената защита практика на ВКС не е в състояние да разколебае извода на съда.
В настоящето производство въззивникът категорично не обоснова по какъвто и да е начин собствената си по-голяма пригодност като родител в сравнение с майката Т.. Едновременно с това, несъмнено майката притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да полага адекватни и отговорни грижи за детето К.. Фактът, че поради стечение на обстоятелствата в къщата на М. живее и семейството на сестрата на Т., има временен характер и не повлиява съществено на жилищните условия и средата на възпитание на детето. Наведените възражения, за безхарактерно отношение на майката към разпадането на брачния съюз и възпитанието на К. остават голословни твърдения на ответника по делото и не следва да бъдат взети предвид. Безспорно майката Т. притежава възможност и желание да се грижи за детето К., като в процеса на възпитание ще бъде подпомагана от родителите си и временно обитаващото същата къща семейство на сестра и. Посочените пререкания на К. с баба и дядо й от майчина страна и субективното и чувството, че братовчедите и са фаворизирани не правят майката по-непригоден родител. Не на последно място следва да се отбележи, че при изменение на обстоятелствата, ако това е в интерес на детето, няма пречки да се иска изменение на режима на лични контакти между детето и бащата.
Предвид това, обжалванията съдебен акт се явява правилен, обоснован и законосъобразен в частта си, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето К., като правните изводи съответстват на възприетата фактическа обстановка и на доказателствената съвкупност по делото.
Липсват конкретно въведени възражения досежно постановения режим на лични отношения и определената издръжката на детето. Определеният от районния съд режим има за цел да осигури достатъчно време за общуване между детето и бащата и е определен в обема, предвиден с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, като позволява поддържането на пълноценен контакт на бащата с детето. Правилно са определени нуждите на детето и участието на бащата в издръжката му, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 СК, съгласно която размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Съобразно гореизложеното и поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваният съдебен акт в частта му за постановения режим на лични отношения и определената издръжката на детето следва да бъде потвърден, като правилен и постановен при спазване на материалния и процесуалния закон.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на ВКС.
Относно процесуалноправните въпроси се твърди, че са налице процедурни нарушения, изразяващи се в следното: съдът указва на ответника, че отговорът не е подписан и е дал срок до първото по делото заседание, след като той няма задължение да прави това, тъй като следи само за нередовностите на исковата молба. Налице е позоваване на чл.9 ГПК, за осигуряване на страните равна възможност за упражняване на предоставените права. Сочи се, че е било налице основание за самоотвод. Като най-съществено процедурно нарушение се сочи отказът на съдебния състав да допусне поискани доказателства за нов социален доклад. Твърди се, че не са обсъдени релевантни доказателства, приети по делото и се сочи практика на ВКС.
Като материалноправни въпроси се сочат: за упражняване на родителските права на кой родител следва да се предоставят и следва ли съдът да зачете волята на детето, когато то е категорично и мотивирано в мнението си при кого следва да живее и защо ще се чувства добре при бащата ? Поставя се и въпрос какъв е най-добрият интерес на детето и следва ли да се вземат предвид материалните условия на живот, които ще предостави родителят в съвкупност с другите условия ?
Представя се практика на ВС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Т. М. И. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправните въпроси в изложението са фактически, тъй като визират конкретни съдопроизводствени действия на съда. По естеството си те са относими изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт, поради което тяхното обсъждане следва да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалвано.
Материалноправните въпроси са поставени бланкетно, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими, въпреки цитираните и представени с изложението съдебни актове на ВС и ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №350/05.9.2017 г. по гр.д.№576/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: