О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 312/ 20.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1774 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1970/ 26.11.2015 г. по гр. д. № 2737/ 2015 г., с което Варненски окръжен съд, като потвърждава решение № 3347/ 2015 г. на Варненски районен съд, отхвърля исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС на П. М. Ч., П. П. Ч., И. Т. Г. и Р. Т. Г. срещу Г. Н. Г. и К. Д. Г. за предаване на владението на реална част от един УПИ по плана на [населено място], [община], област В..
Решението обжалват ищците с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Какво е доказателственото значение на документ, приет по гражданското дело в заверен от страната препис, в хипотезата, в която насрещната страна е поискала представянето на оригинала от документа и 2. Има ли значение обстоятелството, че документът е заверен от адвоката на представилата го страна. Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи крайните изводи на въззивния съд. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (отм.) извеждат с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 173/ 03.05.2012 г. по гр. д. № 668/ 2011 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Искат решението да бъде отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 183 ГПК и чл. 32 ЗА). Претендират разноски.
Ответниците, ответници и по касационната жалба, не вземат становище по основанията за допускане на касационния контрол. По същество възразяват, че решението е правилно. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Тя е срещу въззивно решение по гражданско дело по искове за собственост (активно и пасивно субективно съединени) върху реалната част от недвижимия имот. Чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на исковете като релевантен критерий за допустимостта на правото на касационно обжалване. Подадена е от легитимирани страни – ищците, чиито искове са отхвърлени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Повдигнатите от касаторите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията за това са следните:
Исковете по чл. 108 ЗС касаторите предявяват в защита на своята собственост върху УПИ, позовавайки се на договори по н. а. № 120/ 2002 г., по н. а. № 36/ 2001 г., по н. а. № 53/ 2001 г. и по н. а. № 151/ 2004 г. с твърденията, че по покупко-продажби по време на брака на касаторите Ч. и на касаторите Г., при действието на чл. 19 СК от 1985 г. и на основание дарения в полза на касатора И. Г. са собствениците на УПИ. Поискали са ответниците по касация да бъдат осъдени да им предадат спорната реална част, тъй като я владеят без основание.
С въззивното решение исковете са отхвърлени при две групи съображения. В. съд е отрекъл активната материална легитимация на касаторите. Приел е, че дворищнорегулационен план, одобрен със заповед от 1965 г., е предвиждал упълномеряване на маломерен имот, отреден за застрояване, чрез придаване на част от съседния имот. Процесната (реална) част от УПИ е придадената. Планът е породил непосредствено вещноотчуждително действие (чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ). Същите са регулационните граници на УПИ по следващия план, одобрен със заповед от 1993 г, но сметките между съсобствениците на съседните имоти не са уредени, нито придадената част е фактически завзета. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗУТ е прекратено действието на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план (§ 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ).
В. съд е добавил, че на основание придобивна давност, наследствено правоприемство, дарение и като последица от отпадналото (прекратено) действие на дворищнорегулационния план собственик на реалната част е ответникът по касация К. Н. – правоприемник на Д. И. Д.. Зачел е доказателственото значение на нотариален акт № 137/ 07.07.1971 г, с който по реда на чл. 483 ГПК (отм.) Д. Д. е признат за собственик по давностно владение на съседния имот. Към сключените договори, от които касаторите извеждат качеството си на собственици на придадената реална част, е отпаднало действието на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план. Това означава, че договорите не пораждат вещнотранслативен ефект, а ответникът по касация К. Н. има основание да владее спорната (реална) част. Първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени, е потвърдено.
С обжалваното решение като неоснователно е квалифицирано оплакването във въззивната жалба, че е разколебана доказателствената сила на н. а. № 137/ 07.07.1971 г. Касаторите са се позовали на това, че документът е представен от ответниците в заверено копие, а първостепенният съд е отхвърлил тяхното искане да бъдат задължени да го представят в оригинал или В официално заверен препис. В своето решение въззивният съд е обяснил, че не е възниквало задължение за съда по чл. 183, изр. 1 ГПК. Първо, при представянето на документа касаторите са възразили по относимостта на установимите факти, а не по неговата истинност. Второ, извършеното оспорване са концентрирали върху твърдения за липса на задължителни реквизити на акта и върху оспорване констатациите на нотариуса. Трето, нотариалният акт е представен в заверен от адвоката препис, а чл. 32 ЗА придава на заверката силата на официално заверен препис.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос не обосновава обжалваното решение. Исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени поради липсата на активна материална легитимация в приложение на разпоредбата на § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Прилагането на преходната разпоредба е достатъчно, за да отрече вещнотранслативното действие на договорите, от които касаторите извеждат качеството си на собственици на спорната (реална) част от УПИ. Насрещни искове няма предявени, а са излишни мотивите, че с прекратеното действие на влезлия в сила, но неприложен план, собственик на реалната част е правоприемникът на Д. Д. – ответникът по касация Д. Д.. Без значение е и това, че въззивният съд е обосновал тази група мотиви на констативния нотариален акт, зачитайки неговата доказателствена сила въпреки искането на касаторите по чл. 183, изр. 1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят извършените от ответниците по касация разноски. Тъй като тяхната отговорност е гражданска, деликтна, касаторите следва да я понесат солидарно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1970/ 26.11.2015 г. по гр. д. № 2737/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. М. Ч. ЕГН [ЕГН], П. П. Ч. ЕГН [ЕГН], И. Т. Г. ЕГН [ЕГН] и Р. Т. Г. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на Г. Н. Н. [ЕГН] и на К. Д. Н. ЕГН [ЕГН] суми от по 650 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.