1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
С., 29.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7085 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на И. Д. П., чрез пълномощника му адвокат Д. Р., против решение от 19.07.2013 г., постановено по гр.д. № 302 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е оставено в сила решение № 931 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 3573/2005 г. на Районен съд-Шумен за признаване за установено по отношение на И. Д. П., че Р. А. Т. е собственикна възложената на ответника в кечеството му на взискател по изпълнително дело № 457/1998 г. и присъединеното към него изпълнително дело 143/1999 г. по описа на СИС на Ш. на ? ид.ч. от недвижим имот, представляващ дял 1 /кафене/, състоящ се от сутеренен етаж, преустроен в барче, представляващ част от масивна жилищна сграда с таван и изба, със застроена площ от 96 кв.м., както и 0.302 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 705 кв.м., застроено и незастроено и направените в него подобрения и трайни насаждения, съставляващо УПИ ХІХ-637 в кв.15 по плана на [населено място].
Р. А. Т. е подала писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 26.08.2013 г., поради което по аргумент от § 25 ПЗР З. /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Съдебното производство е образувано на 12.12.2005 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а ако такава няма – от пазарната му стойност. В случая данъчната цена /лист 32 от първоинстанционното дело/ на процесната ? ид.ч. от недвижимия имот е 12675 лв., съответно цената на иска е 3168.75 лв. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, съответно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 4586 от 26.08.2013 г., подадена от И. Д. П. чрез пълномощника му адвокат Д. Р. против решение от 19.07.2013 г., постановено по гр.д. № 302 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Шумен, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 7085 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: