О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
Гр. София,09.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 09.06.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч. т. дело № 1336/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от У. Б. АД [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Я., за спиране на изпълнението на въззивно решение от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 391/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.11.2016 г. по гр. д. № на 3298/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІІ граждански състав. С решението молителят е осъден да заплати на И. Г. К. сумата 11 367.96 лв., представляваща разлика между дължими и заплатени от ищеца възнаградителни лихви в периода от 26.02.2011 г. до 19.01.2016 г. по договор за банков кредит №[ЕИК] от 07.11.2007 г., като исковата претенция е била уважена изцяло.
Към молбата са приложени копия от постановените по делото решения, касационна жалба от 07.06.2017 г., ведно с изискуемите приложения, както и преводно нареждане за внасяне на обезпечение в размер на 11 367.96 лв., за която сума е удостоверено, че е постъпила по съответната сметка на ВКС. Липсват доказателства, удостоверяващи, че касационната жалба е подадена в указания от въззивния съд едномесечен срок за обжалване.
При горните данни, съставът на ВКС, ТК, ІІ отделение намира, че молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно действащата редакция на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска, която е под 20 000 лв., и търговския характер на производството. Разрешеният материално-правен спор попада в хипотезата на чл. 365, т. 1 ГПК, т.к. безспорно договорът за кредит е абсолютна търговска сделка, а предметът на иска е относно нищожност на договорни клаузи за възнаградителни лихви, чието връщане се претендира, като недължимо платени. Неправилните указания на въззивния съд за обжалваемост на решението не обвързват касационната инстанция, която в настоящия си състав преценява, че подадената жалба против въззивното решение е недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което и изпълнението му не може да бъде спряно по предприетия от страната процесуален ред. Независимо от изложеното, следва да се отбележи и че по делото липсват доказателства молителят да е депозирал касационната си жалба в срока по чл. 283 ГПК. Предвид горното, не са налице предпоставките на закона за спиране изпълнението на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на У. Б. АД [населено място] за спиране на изпълнението на въззивното решение от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 391/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Постъпилата като обезпечение сума да се върне на молителя при поискване и посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: