О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 14.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 10.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 970/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния пълномощник на А. В. Н. и Л. З. М., срещу определение № 571 от 13.02.2019 г. по гр.д. № 217/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на определението, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на искането по чл.248 ГПК.
Насрещната страна – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния пълномощник на ищците и представения списък по чл. 80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му.
Мотивите в този смисъл са, че както въззивната, така и насрещната въззивна жалба са били оставени без уважение, т.е. първоинстанционното решение е потвърдено в цялост, поради което разноските за въззивната инстанция следва да останат за всяка от страните така, както ги е сторила.
Определението е неправилно, тъй като е в противоречие с правилата на чл.78 ГПК.
Установява се от данните по делото, че между ищците и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ са били сключени договори за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, а упълномощаването е до приключване на делото пред всички инстанции. Ищците А. Н. и Л. М., представлявани от адв. П., са подали съвместна искова молба срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за присъждане на сумите от по 140 000 лв. за всяка от тях на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. С решение № 6133 от 25.08.2017 г. по гр.д. № 15881/2013 г. по описа на Софийски градски съд така предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са уважени до размера от 100 000 лв. за А. Н., респ. – 120 000 лв. за Л. М., като за разликата над тези размери исковете са отхвърлени. Първоинстанционото решение е било обжалвано от застрахователното дружество в осъдителната част над 40 000 лева за Л. М. и над 30 000 лева за А. Н., а ищците са подали насрещна въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителната част. С решение № 2477 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 217/18 г. по описа на Софийски апелативен съд решението е било потвърдено изцяло.
При така установеното от фактическа страна, неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Както се посочи по-горе, разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Само когато въззивната и насрещната въззивна жалба са с еднакъв интерес и е налице пълна реципрочност на насрещните вземания за разноски, съдът може да се освободи от задължението да присъди разноски. Процесният случай не е такъв – адв. П. е подала насрещна въззивна жалба, която е била отхвърлена, но е депозирала и отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, в който е осъществила защита по въззивната жалба на ответника с обжалваем интерес в размер на 80 000 лв., респ. 70 000 лв.
Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 2 930 лв., представляваща определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар в полза на адвоката, сключил договорите за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие в полза на Л. М., респ. за сумата от 2 630 лв. на същото основание за оказаната безплатна правна помощ на А. Н., в качеството им на материално затруднени лица.
Доколкото по делото са представени доказателства за регистриране на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ по ДДС, върху възнагражденията по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 следва да се начисли и 20 % ДДС, съгласно § 2а от ДР на наредбата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 571 от 13.02.2019 г. по гр.д. № 217/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 2477 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 217/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], гр. София, да заплати на адв. Е. Г. П. от САК на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 3 516 лева /с ДДС/ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Л. З. М. във въззивната инстанция и сумата от 3 156 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. В. Н. във въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: