3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
С., 07.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4413 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. чрез пълномощника й адвокат Г. Ю. против решение № 781 от 28.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1007 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 6552/14.08.2012 г. по гр.д. № 819/2010 г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от В. М. М. против С. М. С. иск за делба на пет недвижими имота, индивидуализирани по кадастралната карта на [населено място].
С. М. С. е подал писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В исковата молба В. М. М. е поискала възстановяване на запазената си част от наследството на баща си М. М. С., починал на 18.06.2007 г., накърнена с извършеното от него в полза на С. С. с нотариален акт *, том *, дело № 387/2.03.1993 г. дарение на собствената му * ид.ч. от жилищната сграда в дворното място, представляващо имот пл. № *, кв.* по плана на [населено място] и допускане на делба на описаните пет имота, изградени след събаряне на старата сграда. Евентуално е поискано делбата да се допусне, тъй като имотите са построени в дворно място, съсобствено на страните след възстановяване запазената част на В. М. от наследството на майка й Н. С..
Районен съд-Благоевград е приел, че имота, предмет на дарението от 1993 г. е бил лична собственост на майката на страните по договор за доброволна делба от 1986 г., като същевременно е изложил съображения, че дори и дарената от двамата наследодатели * ид.ч. от къщата да е била съпружеска имуществена общност, то дарението на * ид.ч. от сградата е от разполагаемата част на С. С. и не накърнява запазената част на ищцата, поради което е отхвърлил иска за делба, обусловен от възстановяването на запазената част на В. М. от наследството на С. С.. По отношение второто основание, на което е поискана делбата е съобразено, че процесните обекти от съществуващата понастоящем жилищна сграда, не са част от наследството, останало след смъртта на наследодателите на страните, а са собственост на ответника на основание договора за отстъпено право на строеж от 2003 г. Възстановяването на запазена част няма обратно действие и решението по гр. дело № 906/2003 г. по описа на Районен съд – Благоевград, което е влязло в законна сила на 17.11.2009 г., не влияе върху надлежно учредената през 2003 г. суперфиция, въз основа на която ответникът е станал собственик на имотите в новопостроената жилищна сграда.
Във въззивната жалба са наведени доводи за превратен анализ на събраните доказателства с оглед извода на първоинстанционният съд, че дарената сграда е била лична собственост на майката на страните, както и за необоснованост на извода, че между страните липсва съсобственост на новоизградените обекти, въпреки, че дворното място върху което са построени е съсобствено между страните след възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й с влязло в сила съдебно решение.
В. съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите му, като е съобразил и, че сградата/предмет на дарението/ е съборена и е изградена многофамилна жилищна сграда. Право на строеж е учредено в полза на трето лице от ответника и собственика на другата * ид.ч. от имота В.Х., като новопостроената сграда е въведена в ескплоатация през 2006 г. /л.188/ и процесиите обекти от тази сграда не са част от наследството, останало от наследодателите на страните – това са обекти, които се намират в сграда, която е построена без участието на Н. и М. С. и в която ответника е собственик на определени обекти на основание суперфицията от 2003 год.
Прието е и, че отчитайки всички факти първостепенният съд правилно е приел, че не е накърнена запазената част на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. За да се образува наследствената маса съобразно чл. 31 ЗН, следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежели на наследодателя към момента на смъртта му, да се извадят задълженията му и да се прибавят направените дарения с изключение на обичайните такива. За да се извърши тази оценка следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството – за недвижимите имоти, и по време на подаряването – за движимите (чл. 31 пр. последно ЗН), като в случая първостепенният съд, спазвайки правилата на цитираната норма правилно е приел, че не е накърнена запазената част на ищцата .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че правните въпроси, по които съдът се е произнесъл и от които зависи изхода на спора по преюдициалното искане по чл.30, ал.1 ЗН са: 1. М. С. би ли е собственик на идеална част от жилищната сграда, предмет на атакуваното дарение? и 2. Лична собственост ли е била процесната сграда на Н. С.?. К. счита, че въззивното решение противоречи на т.19 на ТР № 1/2000 г. относно съдържанието и мотивите на втората инстанция, както и на практиката по решение № 796/2.02.2011 г. по гр.д. № 1660/2009 г., І г.о., тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е игнорирала значителна част от своите правомощия като инстанция по същество и на решение № 691/2.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2009 г., І г.о. по процесуалноправен въпрос, свързан с обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно и произнасяне на въззивната инстанция с ново решение по съществото на спора при самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред нея доказателства, като изгради своите правни изводи не само на отделните факти, но и на връзката между тях и ги преценява съвместно с всички доказателства по делото с оглед неговия предмет и вида на търсената защита, тъй като окръжният съд изобщо не е обсъдил събраните пред първата инстанция доказателства. Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „длъжен ли е въззивният съд, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл.272 ГПК, да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение?”.
Първите два въпроса са фактически, а и са неотносими към допълнително изложените съображения, че дарението е извършено от разполагаемата част на наследодателя М. С., поради което не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
Липсва и противоречие с посочената практика на ВКС, доколкото въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, а и касаторът не обосновава кои доказателства или факти, ако са били обсъдени, биха обусловили различен изход на спора.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с посочените от касатора две решения на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 796/2.02.2011 г. по гр.д. № 1660/2009 г., І г.о. и решение № 691/2.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2009 г., І г.о. – е дадено тълкуване по приложение на нормата на чл.272 ГПК, на което въззивното решение съответства, тъй като освен, че е възприел като свои мотивите на първата инстанция, въззивният съд е изложил и собствени съображения във връзка с доводите във въззивната жалба.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 781 от 28.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1007 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: