О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 15.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 140/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост “Д” АД гр. С., ул. “. № 3, е подал касационна жалба против решение № 189/06.10.2008 год. постановено по т. дело № 1013/2008 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която се осъжда да заплати на Т. К. Ч. от с. К., Област Стара Загора, на основание чл. 226 КЗ над сумата 40 000,00 лв. до размера на 80 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. Т. , ведно със законната лихва считано от 30.07.2006 год. до окончателното й плащане, както и за сумата 10 000,00 лв., представляващи неимуществени вреди от смъртта на нероденото му дете, ведно със законната лихва считано от 30.07.2006 год. до окончателното й плащане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като са приложени копия от решение № 289/03.04.2008 год. по т. д. № 954/2007 год. на ВКС ІІ т. о., Постановление № 4/25.05.1961 год. на ПВС и Постановление № 2/30.11.1984 год. по гр. д. № 2/84 год. на ПВС.
Т. К. Ч. от с. К., Област Стара Загора, на основание чл. 287 ал. ІІ ГПК и в срока за отговор по ал. І, е подал насрещна касационна жалба в неуважената част на исковете до пълния им предявен размер съответно за 150 000,00 лв., 50 000,00 лв. и 30 000,00 лв., като с молба вх. № 417/16.01.2009 год. като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и е приложено решение № 70/21.07.2008 год. по гр. д. № 2550/07 год. на Софийския градски съд.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени от надлежни страни в сроковете по чл. 283 от ГПК и чл. 287 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Въззивният съд е приел за установено, че със споразумение постигнато в наказателно производство по н.о.х.д. № 1355/2006 год. на ОС – Ст. Загора, Г. И. В. се е признал за виновен в това, че на 30.07.2006 год. при управлението на лек автомобил марка “Ш” с ДК № С* в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 37 ал. І ЗДвП и по непредпозливост е причинил смъртта на
САС е приел, че съгласно чл. 222 ГПК /отм./ влязлата в сила присъда, какъвто характер има и споразумението в наказателното производство, е задължителна за съда относно извършителя на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Прието е, че е настъпило застрахователното събитие, че не е изплатено обеззщетение и, че съгласно чл. 226 ал. І КЗ, увреденото лице може да предяви иск за претендиранато обезщетение направо пред застрахователя.
При определяне размера на обезщетението САС е отчел възрастта на починалата /25 год./, добрите отношения между починалата и ищеца, и с оглед принципа за справедливост е приел, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на К. К. Т. следва да се определи в размер на 80 000,00 лева, обезщетението за претърпените от ищеца вреди и за понесените от него болки и страдания следва да се обезщети с 30 000,00 лева, а за нероденото дете с 10 000,00 лв., като е присъдил разликата мужду тези суми и сумите присъдени от СГС.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното решение не следва да са допусне до касационно обжалване по жалбата на “Д” АД гр. С., поради следното:
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че ищецът е от кръга на лицата имащи право на обезщетение и, че същото е дължимо с оглед установената вина, противоправност, причинна връзка и наличие на застрахователно правоотношение, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените от касатора решение № 289/03.04.2008 год. по т. д. № 954/2007 год. на ВКС ІІ т. о., Постановление № 4/25.05.1961 год. на ПВС и Постановление № 2/30.11.1984 год. по гр. д. № 2/84 год. на ПВС.
Присъденото с решение № 289/03.04.2008 год. по т. д. № 954/2007 год. на ВКС ІІ т. о. обезщетение за смъртта на непълнолетното дете на ищците е станало след преценка на конкретната фактическа обстановка по делото, като при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди е взето предвид и наличието на съпричиняване от страна на ищците, докато в процесния случай такова съпричиняване липсва, още повече, че вината на причинителя на ПТП Г. И. В. е безспорно установена по н.о.х.д. № 1355/2006 год. на ОС – Ст. Загора.
Въззивното решение не противоречи и на Постановление № 4/25.05.1961 год. на ПВС и Постановление № 2/30.11.1984 год. по гр. д. № 2/84 год. на ПВС, в които се очертава кръгът на лицата за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, а безспорно е че ищецът попада в този кръг.
Не е налице и соченото от касатора основание и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение въпросите на непозволеното увреждане, правото на лицата имащи право на обезщетение, правото им на иск директно срещу застрахователя, както и за определяне размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, има богата съдебна практика, включително и ППВС, поради което не е налице сочената от касатора предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 287 ал. ІV ГПК, подадената от Т. К. Ч. от с. К., Област Стара Загора на основание чл. 287 ал. ІІ ГПК насрещна касационна жалба в неуважената част на исковете до пълния им предявен размер съответно за 150 000,00 лв., 50 000,00 лв. и 30 000,00 лв., не следва да се разглежда.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189/06.10.2008 год. постановено по т. дело № 1013/2008 год. на Софийския апелативен съд, в обжалваните от “Д” АД гр. С. части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Т. К. Ч. от с. К., Област Стара Загора, подадена против въззивното решение в частта му за неуважената част на исковете.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :