О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
гр.София, 22.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 178/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Г. С., Г. С. С. и В. Г. С. от [населено място], кв.Д., са подали касационна жалба вх.№ 107083 от 24.11.2011 год. срещу въззивното решение № 5092 от 04.10.2011 год. по гр.дело № 13483/2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав в частта, с която е отменено решението от 12.04.2009 год. по гр.дело № 17790/2007 год. на Софийския районен съд, 25-ти състав, с което е било признато, че ищците/сега касатори/ са собственици на реална част от имот с пл.№ *, к.л.*, по плана на [населено място], м.”М. л.-Изток”, кв.*, попадаща в УПИ *, без частта по цифри и букви * от скицата към допълнителната техническа експертиза /л.290 от делото в СРС/ и е отхвърлен предявения срещу Й. Ц. Ц. и Л. Д. Ц. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за собственост на същата реална част по реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение от 18.06.1999 год. по гр.дело № 6953/1998 год. на Софийския районен съд.
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че изводът за идентичност на имот с пл.№ * с придобития по замяна от Г. Д. И. с нотариален акт № */* год. имот, противоречи на допълнителното заключение на вещото лице Д. П., както и на удостоверение изх.№ 94-00-239/24.09.2008 год., издадено от [фирма] и писмо изх.№ Д.-94-М-369/26.09.2008 год. на Дирекция „Софийски кадастър”. Според жалбоподателите, неправилно било прието, че замяната по нотариален акт № */* год., извършена по реда на ПМС от 1954 год. е реализирана по реда на З./отм./, поради което за извършените след това разпоредителни сделки било налице изключението на чл.18з, ал.3, изр.2 и 3 ППЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи липсата на задължителна практика на ВКС по въпроса: дали замените на земеделски земи, извършени по реда на ПМС от 26.08.1954 год. представляват изключение от замените, извършени от Т. комисиите по реда на З./отм./ и съответно дали замените по ПМС попадат в приложното поле на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Ответниците по касация Й. Ц. Ц. и Л. Д. Ц. са на становище, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съществува актуална практика на ВКС по поставения с изложението въпрос.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че с протокол № 8 от 22.09.1960 год. на Т. комисия-с.Д. е била извършена замяна на нива от един декар в землището на селото, м.”Б. п.” срещу включена в блока на ТКЗС нива със същата площ в м.”Т. г.”, собственост на Г. Д. И.. Прието е, че придобитата чрез замяната нива – идентична с имот пл.№ * Г. И. Д. прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка с нотариален акт № */* год. на сина си Г. И. А. по време на брака на последния с Г. Р. А., а последните двама го прехвърлили на Л. Д. Ц. и Й. Ц. Ц. с договор за продажба, предмет на нотариален акт № * от * год. Градският съд е приел, че при така извършените разпоредителни сделки е налице изключението на чл.12, ал.3, изр.второ и трето ППЗСПЗЗ, предвиждащо извършената по реда на З./отм./ замяна да остане в сила. Според въззивния съд, ПМС от 1954 год./ДВ, бр.72 от 07.09.1954 год./ не урежда нов ред за извършване на замени, а предвижда замените на земи при образуване на кооперативните блокове да се извършват от комисиите по Т. и по реда на З./чл.5 от раздел ІІ/ и че в тези случаи се касае до замени по З./отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, налице е практика на Върховния касационен съд – решение № 79 от 04.02.2009 год. по гр.дело № 5670/2007 год. на І г.о., постановено по реда на чл.218а и сл.ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК/2007 год./, в което е прието, че и по Постановление на Министерския съвет от 26.08.1954 год./ДВ, бр.72 от 1954 год./, което урежда земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, ДЗС, М., замяната на земите при образуване на кооперативните блокове се извършва от комисията и по реда на Закона за Т.. Посочено е, че след като полученият по замяна, извършена от Т. комисията по реда на ПМС от 26.08.1954 год. имот е бил застроен, налице е хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, съставляваща пречка за възстановяване на собствеността.
Действително, решение № 79 от 04.02.2009 год. по гр.дело № 5670/2007 год. на ВКС, І г.о. не е част от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е постановено по реда на чл.290 ГПК. Жалбоподателите обаче не се позовават на друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, на което да противоречи разрешението на този обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос. Ето защо, единствено обстоятелството, че по формулирания с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос не е налице задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, не е достатъчно, за да оправдае необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В обобщение, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата 2 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5092 от 04.10.2011 год. по гр.дело № 13483/2010 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-г състав по жалба вх.№ 107083 от 24.11.2011 год.
Осъжда С. Г. С. с ЕГН [ЕГН], Г. С. С. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. С. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Й. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Л. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 500/две хиляди и петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/