О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 23.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 1748 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 79 от 01.03.2017 г. по ч.гр.д. № 60/2017 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 2543 от 16.12.2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по иск за прогласяване на нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот от 07.01.2014 г. и по предявен при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на публичната продан поради неплащане на цената.
Срещу определението на Бургаски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 2504 от 16.03.2017 г., подадена от Т. К. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси ползва ли се недобросъвестния взискател, на когото е възложен недвижим имот с привилегията по чл. 496, ал. 3 ГПК; допустим ли е иск за нищожност на постановлението за възлагане при очевидно недобросъвестен взискател и може ли той да черпи права от недобросъвестността си и допустим ли е иск за нищожност, когато изпълнителното производство е подлежало на прекратяване по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1132/2016 г. на Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от Т. К. П. против Ж. П. П., двамата от [населено място]. Ищецът е въвел твърдения, че през 2003 г. ответникът му е предоставил в заем определена парична сума, както и че във връзка със заемното правоотношение е била учредена договорна ипотека върху имот на ищеца; че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за сумата 13422 щатски долара, в т.ч. 5752 щатски долара неустойка по заемния договор, въз основа на който е било образувано изпълнително дело 6126/2003 г. на ДСИ при Бургаски районен съд, по което са били предприети изпълнителни действия – насрочена е била публична продан на имота на ищеца, която не се е състояла поради липса на кандидати, а имотът е бил възложен на ответника от съдебния изпълнител с постановление от 05.07.2006 г., което не е влязло в сила поради обжалването му. Производството по изпълнителното дело е било спряно с определение по гр.д. № 1955/2006 г. на Бургаски районен съд като обезпечение на установителен иск, че ищецът не дължи сумите по заемното правоотношение. На 17.01.2008 г. е влязло в сила съдебно решение, с което е било признато за установено, че по заемното правоотношение ищецът не дължи на ответника неустойка в размер на 5216,65 лева. На 12.07.2013 г. Бургаски районен съд е отменил допуснатото обезпечение по молба на ищеца. На 22.08.2013 г. ответникът, взискател по изпълнителното дело е поискал възобновяването му. Била е изготвена експертиза, съобразно която задължението на ищеца към ответника към 09.09.2013 г. е възлизало на 21672 лева. Изпълнителните действия са продължили по искане на взискателя и е било изготвено постановление от 07.01.2014 г., с което имотът на ищеца е бил възложен на взискателя – ответник по делото. Въведени са твърдения, че продажната цена – главница и лихви не са били заплатени от ответника. Претендира се прогласяване на нищожност на постановление за възлагане от 07.01.2014 г. като издадено по прекратено изпълнително дело – делото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, т.8 ГПК, както и поради погасяване на вземането поради изтекла давност по чл. 110 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване нищожност на публичната продан поради неплащане цената на възложения на взискателя недвижим имот. С определение № 2543 от 16.12.2016 г. съдът е прекратил производството по така предявените искове, приемайки, че са недопустими.
Определението е потвърдено с определение № 79 от 01.03.2017 г. по ч.гр.д. № 60/2017 г. на Бургаски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 496, ал.3 ГПК действителността на публичната продан може да бъде оспорвана, когато не е обжалвано постановлението за възлагане и само в случаите на чл. 290 ГПК и при невнасяне на цената. Постановление за възлагане от 07.01.2014 г. е било обжалвано от ищеца и жалбата срещу постановлението е била оставена без уважение по гр.д. № 196 от 2014 г. на Бургаски окръжен съд. В решението по гр.д. 196/ 2014 г. са били разгледани оплакванията на ищеца за постановяване на възлагането по изп. дело, което е подлежало на прекратяване и за внасяне на по-ниска цена от действително дължимата, тъй като размерът на дълга не е бил правилно изчислен. Прието е, че искът за прогласяване нищожност на постановлението за възлагане е недопустим – редът за защита на длъжника срещу този акт на съдебният изпълнител е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, а при материална незаконосъобразност на изпълнителните действия – по чл. 439 ГПК; че след влизане в сила на постановлението за възлагане действителността на публичната продан е заздравена, а искът по чл. 496, ал. 3 ГПК недопустим, тъй като постановлението за възлагане е обжалвано и влязло в сила, поради което продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски апелативен съд.
Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 496, ал. 3 ГПК са разрешени в съдебната практика, основания за промяна на която не са налице. Съдебната практика по приложение на нормите, уреждащи редът за атакуване на публичната продан е постоянна и безпротиворечива; не налага ново изясняване или тълкуване на правните норми, поради което основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която процесуалният път за отстраняване на нарушенията допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е обжалване на възлагането, а исковата защита е допустима само, когато възлагането не е обжалвано и на точно определени основания – при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Съдът е съобразил съдебната практика, отчитаща правното естество на публичната продан, която не е договор за продажба, поради което за нея не важат разпоредбите за недействителност на договорите по ЗЗД; че иск за прогласяване на недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК не е предвиден в закона и съответно е недопустим – в този смисъл решение № 92 от 18.08.2010 г. по т.д. № 645/2009 г. ІІ т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч. гр.д. № 498/2011 г. І г.о. ВКС и определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр.д. № 497/2011 г. І г.о. ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното повдигнатият от касатора въпрос допустим ли е иск за нищожност, когато изпълнителното производство е подлежало на прекратяване по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е намерил разрешение в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалваното въззивно определение. Разрешени са и въпросите за редът на защитата срещу постановлението за възлагане и публичната продан. Доколкото въпросите касаят защитата срещу недобросъвестен кредитор, свързани с въведените с исковата молба твърдения, че изпълнението е проведено въз основа на изпълнителен лист, по който правата са били частично отречени с последващ съдебен акт, то те касаят материална незаконосъобразност на изпълнението, пътят за защита срещу която е чрез иск по чл. 439 ГПК, който иск не е предмет на делото, по което е постановено обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 79 от 01.03.2017 г. по ч.гр.д. № 60/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: