О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 04.03.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5538 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. Г. Н. от АК Б., срещу въззивно решение № 32/08.05.2014 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 73/2014 г.
Излага доводи за неправилност, защото апелативният съд е следвало да приеме, че договорената неустойка между страните противоречи на добрите нрави, като съдът следи служебно за спазването на добрите нрави и принципът за справедливост; единствената цел на неустойката, за която е уговорена не трябва да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна фунция.
Насрещната страна А. Е. Ф., чрез адв. Р.;а Х., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по своята същност представлява допълнение на съображенията за нищожност на договорената неустоечна клауза – противоречи на добрите нрави, като уговорена без краен предел и поради евентуалната й прекомерност. Правен въпрос, какъвто и да е, липсва.
Касаторът иска „касационният съд да сподели следното становище: Договаряне на неустойка в размер на 1,5 % за всеки просрочен ден и липсата на краен предел като срок по договора, до който тя да бъде изплащана, налага извода, че тази неустойка е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за нищожност на тази част от договора”, което е възприето в цитирани съдебни решения на ВКС о,
Както е изрично указано в ТР 1/2009 г. на ОСГТК, правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Нещо повече, в случая, въззивния съд напълно и в съответствие с разясненията в ТР 1/2009 г. на ОСТК, постановено на 15.06.2010 г., е приел, че нищожна е неустоечна клауза, само, когато единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а случаят не е такъв. Сам по себе си прекомерният размер на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване добрите нрави, а и по делото е прието, че към датата на уговарянето й съвсем не е прекомерна; нараснала е поради продължителното неизпълнение от страна на [фирма]. В цитираното тълкувателно решение е изяснено, че нищожността на неустоечната клауза се преценява към момента на уговарянето, а уговорена неустойка без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява, не обуславя нищожност на уговорената неустойка; прекомерността на неустойката се преценява към момента на изпълнение и е основание за намаляването й, ако такова искане своевременно е направено.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Представил е договор за правна защита и съдействие от 04.09.2014 г., в който е записано, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, като сумата е платена изцяло по банков път. Както изрично е указано в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 06.11.2013 г., когато е договорено заплащане на адвокатски хонорар по банков път, извършването му следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В случая доказателства за банков превод на сумата за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което съдебният разход не доказан.
В заключение съдебноделоводни разноски за производството пред ВКС не се присъждат – касаторът няма право на такива, а насрещната страна не е доказала извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 32/08.05.2014 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 73/2014 г.
РАЗНОСКИ за производството пред Върховен касационен съд не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: