3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 23.06.2015 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2246 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение ,постановено на 18.03.2015г. от Апелативен съд-Б. е потвърдено определение №331/05.02.2015г., постановено по в.гр.д.№2154/2014г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба за определяне на срок при бавност, подадена от [фирма] по изп.д.№20128000400427 по описа на ЧСИ И. Б. с рег.№800.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно и с искане за бъде отменено. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че подадената от него молба за определяне на срок при бавност по отношение на действията на ЧСИ е недопустимо да бъде разгледана от съда, както и че неправилно въпреки, че е приел, че молбата му представлява жалба срещу бездействие на ЧСИ съдът не е разгледал и квалифицирал това бездействие като приравнено на отказ, който подлежи на обжалване пред съдилищата. Излага съображения, че постановеният от Бургаския окръжен съд съдебен акт е нищожен като еднолично постановен. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за контрола за срочността на действията на ЧСИ и по-специално дали следва да бъдат разглеждани от съдилищата молбите за определяне на срок при бавност на ЧСИ е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и че въпросът какъв е съставът на съда при произнасяне по молби за определяне срок при бавност и с какъв акт се произнася съдът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството по гр.д.№2154/2014г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по подадена от [фирма] жалба за определяне срок при бавност по отношение на действията на ЧСИ И. Б. с твърдение, че е подадено заявление до ЧСИ на 08.10.2014г. с искане за извършване на прихващане, по което вече втори месец няма отговор от ЧСИ. В допълнително заявление от 07.01.205г. дружеството изразява несъгласие с обясненията, изложени в становището на ЧСИ, като твърди, че не е бил канен от ЧСИ да се яви в кантората му по повод подаденото заявление, като поддържа, че ЧСИ е длъжен да го уведоми какво е движението на заявлението и каква е резолюцията по него.
С обжалваното определение е прието, че Бургаският окръжен съд правилно е приел, че производството по чл.255-257 ГПК за определяне срок при бавност не намира приложение в изпълнителния процес, тъй като не е част от общите правила на гражданския процес, а е включен в част втора на ГПК “Общ исков процес” и намира приложение само при защита срещу процесуално бездействие на съдилищата, не и на съдебните изпълнители. Прието е, че фактическият състав на разпоредбата на чл.255, ал.1 ГПК категорично налага извода, че същият е приложим само в хипотеза, когато се касае за процесуални действия на съда и не предвижда приложение на процедурата при бездействие на съдебните изпълнители, като е посочено, че в изпълнителното производство стои на разположение друг способ за атакуване на незаконосъобразните действия или бездействия на съдебния изпълнител-този по чл.435 ГПК, както и че съгласно чл.74 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като по поставения въпрос дали следва да бъдат разглеждани от съдилищата молбите за определяне на срок при бавност на ЧСИ е налице произнасяне от тричленен състав на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК в определение №143/26.02.2010г. по ч.гр.д.№689/2009г. на ІV ГО, в което е прието, че разпоредбата на чл.255 ГПК е приложима само при несвоевременно извършване на действия от съда, като правилата на глава ХІХ ГПК за определяне срок при бавност са неприложими в частното съдебно изпълнение. В същия смисъл е и становището, изразено в обжалвания съдебен акт, в който е посочено и определението на състав на ІV ГО на ВКС, тъй като даденото в него разрешение на поставения въпрос е задължително за съдилищата. Това становище се споделя и от настоящия състав на І ГО на ВКС, като основания за преодоляване на така установената съдебна практика с оглед настоящия случай не са налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса какъв е съставът на съда при произнасяне по молби за определяне срок при бавност и с какъв акт се произнася съдът, тъй като разпоредбата на чл.255 ГПК е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №74/18.03.2015г., постановено от Апелативен съд-Б. по ч.гр.д.№42/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: