О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 17.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1366 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Х” ООД, представлявана от управителя Д. Г. , приподписана от адв. А, против въззивното решение № 662 от 2 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е потвърдено решение № 801 от 6 август 2007 г., постановено по гр.д. № 213 по описа на районния съд в гр. Р. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото със свидетелски показания е установено, че на работника са искани обяснения за нарушението на трудовата дисциплина; Кодексът на труда не регламентира действия на работодателя по изясняване на нарушенията, които да обосноват съществуването на “дисциплинарно производство”; законът не изисква и работникът да бъде уведомен за намерението на работодателя да го накаже по дисциплинарен ред; неприемането на обясненията директно от работодателя не опорочава уволнението; неправилни са изводите на съда за липса на мотивировка на заповедта за уволнение. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се поставят за произнасяне правни въпроси по задължението на работника да даде обяснения, след като такива са поискани от работодателя преди налагането на дисциплинарното уволнение и по наличието на мотиви в съдържанието на заповедта за уволнение. Иска се допускане до касационен контрол поради противоречие с практиката на ВКС, поради противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата и поради значението на произнасянето за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представят се четири решения на състави на ВКС.
Ответникът Г. С. А. от гр. Р. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, защото не е спазено изискването на чл. 195 ал. 1 от КТ тя да бъде мотивирана – не е отразено кои точно разпореждания на работодателя не са спазени и в какво се изразява злоупотребата с доверието на работодателя, както и кога е извършено нарушението; не е спазена и процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ – не може да се направи връзка между отсъствието от работа, за което с работниците е проведена среща и мотивите за дисциплинарното уволнение, защото работодателят не е изслушал работника във връзка с конкретно допуснатите от него нарушения.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол всички по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Липсва позоваване обаче с коя задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК поставените въпроси са разрешени в колизия. От друга страна, по поставените въпроси съществува изобилна и като цяло постоянна съдебна практика на ВКС, като настоящият състав на съда не намира основание да приеме, че тя се нуждае от изоставяне, осъвременяване или изменяне, поради което не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съобразно представените съдебни решения следва да се приеме, че касаторът всъщност претендира основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Поставените въпроси не са разрешени в противоречие със сочената съдебна практика. В три от съдебните решения – № 459 от 14 април 2006 г., № 2* по гр.д. № 1* по описа за 2003 г. и № 2* от 9 януари 2007 г. – и трите на ІІІ ГО, се приема, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, като обясненията от работника се искат в рамките на дисциплинарна процедура. Приема се още, че няма пречка субектът на дисциплинарна власт да оправомощи друго лице да поиска обяснения. Разрешението на въззивния съд в този случай на е сторено в противоречие с представените решения на ВКС, защото въззивният съд е приел нарушение на процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ поради липсата на връзка между исканите обяснения и соченото като основание за дисциплинарното уволнение в процесната заповед.
Вторият посочен въпрос също не е разрешен противоречиво. Напротив – в решение № 2* от 9 януари 2007 г. на ІІІ ГО се поддържа, че искането за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание не е самоцелно, а се прави с оглед уведомяването на работника за точната причина за дисциплинарното наказание и за да може той да организира евентуалната си защита срещу него. Именно в този смисъл са и изводите на въззивния съд.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 662 от 2 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: