О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 31.05. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 106/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Ш. от гр. Б. чрез процесуалния й представител, срещу решение № І* от 15.10.2009 г. по гр. д. № 361/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 266 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 3846/2008 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен искът на Ю. Ш. против „Т” Е. за установяване недължимост на сумата 7 038.59 лв., за чието събиране е образувано изпълнително дело № 2* на ЧСИ Д. Н. , като са присъдени разноски на ответника в размер на 561 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необоснованост. Касаторката поддържа, че изводите на въззивния съд за съществуване на отричаното чрез иска задължение не кореспондират с доказателствата по делото. Твърди, че ответникът не е доказал нито сключването на договор с нея, нито ползването на топлинна енергия на стойност 7 038.59 лв. през исковия период, което обуславя уважаване на предявения отрицателен установителен иск. По съображения в жалбата прави искане за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество с уважаване на иска и присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В уточненото с молба от 04.12.2006 г. изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на материалния и на процесуалния закон. Поставеният материалноправен въпрос е може ли да бъде задължено трето лице, което не е страна по договор за доставка на топлинна енергия и не е ползувател на топлофициран имот, да носи отговорност към доставчика и да заплаща разноски за ползвана от друго лице топлоенергия. Процесуалноправните въпроси касаят разпределението на доказателствената тежест при разглеждане на отрицателен установителен иск и извършената от въззивния съд преценка на доказателствата.
Ответникът по касационната жалба „Т” Е. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 20.01.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по същество – че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Ю. Ш. против „Т” Е. отрицателен установителен иск, с който е поискано да бъде установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 038.59 лв., начислена като задължение за доставена и ползвана топлинна енергия за жилище в гр. Б., к. с. „С”. Искът е предявен по повод образувано срещу Ш. изпълнително дело във връзка с изпълнителен лист, издаден в полза на „Т” Е. на основание чл.237, б.”к” от ГПК /отм./ във вр. с чл.154 от ЗЕ въз основа на извлечение от сметка. С първоинстанционното решение искът е уважен като е признато за несъществуващо отричаното задължение.
За да отмени решението и да отхвърли предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че искът е допустим с оглед разпоредбата на чл.254 от ГПК /отм./, но е неоснователен. Съдът е обсъдил обстойно събраните по делото доказателства, от които е направил извод, че през исковия период страните са били обвързани от неформален договор за доставка и потребление на топлинна енергия, сключен по повод изходяща от ищцата молба до „Т” ЕАД. Анализирана е приложимата към релевантния за спора период правна уредба на отношенията по топлоснабдяване на потребителите, с разпоредбите на която е аргументирано значението на неформалния договор като източник на облигационно правоотношение между доставчика и потребителя на топлинна енергия. За ирелевантно е счетено твърдението на ищцата, че не е ползвала лично жилището, по съображения, че като страна по договора с топлофикационното дружество тя дължи заплащане на консумираната топлинна енергия, а евентуалното ползване на имота от трето лице е непротивопоставимо на ответника. Относно размера на задължението въззивната инстанция е приела, че същият е доказан с представеното от ответника в производството по чл.242 и сл. във вр. с чл.237 от ГПК /отм./ извлечение от с/ка 411 „К”, чието съдържание и редовността на отразените в него счетоводни записвания не са оспорени от ищцата при приобщаването му към делото.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради отсъствие на релевираното от касаторката основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Материалноправният въпрос, поставен в изложението към касационната жалба, не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да е обуславящ за изхода на делото. Решаващите аргументи на въззивния съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск произтичат от извода, че ищцата – сега касатор, е страна по сключен с ответното дружество договор за доставка и потребление на топлинна енергия, а не трето за договорната връзка лице. Възникването на задължение за заплащане на доставената и потребена топлоенергия и отговорността за неговото изпълнение от страна на последната също са обосновани с качеството й на страна по договора. С оглед отразената решаваща воля на съда по предмета на делото отговорът на въпроса дали трето лице може да бъде задължавано въз основа на договор, по който не е страна, е без значение за основателността на предявения иск и не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на спора. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, след като не е налице основната такава по чл.280, ал.1 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по отрицателен установителен иск има принципно значение за изхода на делото, приключило с отхвърляне на иска поради неговата недоказаност и неоснователност. Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване по повод на същия не може да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
На първо място, касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с доводи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, без да сочи какво е значението му за развитието на правото. Липсата на изложение препятства достъпа до касационен контрол, доколкото според разясненията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК формират единно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
На второ място, разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК /обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, която е аналогична с тази на чл.127, ал.1 от отменения ГПК от 1952 г. и регламентира принципното правило за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е ясна и не се нуждае от тълкуване с цел разкриване на действителния й смисъл. Съществува и константна съдебна практика по прилагането на цитираните разпоредби, която предвид яснотата на правната уредба е последователна и непротиворечива. При тези обстоятелства произнасянето на касационната инстанция по поставения процесуалноправен въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Преценката на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка по делото от страна на въззивната инстанция касаят правилността на обжалваното решение. Съгласно указанията в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, евентуалните грешки на съда при произнасяне в тази насока са относими към проверката за законосъобразност на решението по реда на чл.290 и сл. от ГПК, но не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 15.10.2009 г., постановено по гр. д. № 361/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :