О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 29.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 210/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П” О. – гр. П. срещу определение № 1* от 10.12.2009 г. по гр. д. № 1169/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „П” О. срещу определение № 148 от 09.06.2009 г. по т. д. № 17/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, без да съобрази подадената на 08.04.2009 г. молба, съдържаща уведомление за предприети от страните действия за извънсъдебно уреждане на правния спор.
Приложното поле на касационното обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В представеното на 12.01.2010 г. изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, означено като „допълнение към частната жалба”, се излагат твърдения за неправилно прилагане на закона от въззивния съд, който е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че при обективно съединяване на четири частични иска за парични вземания ищецът е длъжен да посочи поотделно размера на всяка от частичните претенции, а не само общият сбор на частично претендираните вземания.
Ответникът по частната касационна жалба „П” ЕО. – гр. П. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от частния жалбоподател против „П” ЕО. обективно съединени искове за парични вземания, въззивната инстанция е приела, че ищецът не е отстранил в срок указаните с разпореждане от 07.04.2009 г. нередовности на исковата молба, а именно – да конкретизира поотделно размера на претендираните ч. исковете вземания за неплатена цена и обезщетение за забава по всяка от посочените в обстоятелствената част на молбата фактури, от които произтичат вземанията. Съобразена е депозираната на 29.02.2008 г. допълнителна молба, с която ищецът е уточнил, че исковете се предявяват като частични общо за сумите 11 000 лв. – неплатена цена по четирите фактури, и 3 000 лв. – обезщетение за забава за периода от издаване на всяка фактура до датата на исковата молба. При така уточненото съдържание на исковите претенции е направен извод, че след като се предявяват при условията на обективно съединяване четири частични иска, ищецът следва да конкретизира размера на всеки един от тях в съответствие с изискванията на чл.98, ал.1, б.”г” и б.”д” от ГПК /отм., но приложими към спора по силата на пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК от 2007 г./ и неизпълнението на дадените в тази насока указания по чл.100, ал.1 от ГПК /отм./ правилно е счетено от първоинстанционния съд като основание по чл.100, ал.3 от ГПК /отм./ за прекратяване на производството по делото.
Обжалваното определение е от категорията въззивни определения по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на които е обусловено от наличието на визираните в чл.280, ал.1, т.1–т.3 от ГПК основания. За да е допустим касационният контрол, определението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, по отношение на който е осъществена някоя от допълнителните предпоставки по т.1, т.2 или т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС значимият правен въпрос следва да бъде формулиран ясно и точно от касатора, като Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.
Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради липса на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с което е аргументирано искането за достъп до касационен контрол.
Независимо от формалното изпълнение на изискването за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят не е формулирал ясно и точно конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, произнасянето по който да е от решаващо значение за изхода на прекратеното дело. Подобен въпрос не би могъл да бъде изведен от т. нар. изложение, доколкото всички съдържащи се в него доводи съставляват оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на чл.98, ал.1, б.”г” и б.”д” от ГПК /отм./ във вр. с чл.100, ал.3 от ГПК /отм./. Основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, относими към правилността на въззивното решение или определение, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които обосновават приложното поле на касационния контрол и подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК за селекция на касационните жалби /в този смисъл т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. При липса на формулиран и подлежащ на конкретизация от Върховния касационен съд правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение не би могло да бъде допуснато.
Дори да се приеме, че значимият за изхода на конкретното дело въпрос касае изискванията за редовност на искова молба, с която са предявени частични обективно съединени искове за парични вземания, не е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а именно – произнасянето на съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо разглеждането на значимия за конкретното дело правен въпрос да допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика, за осъвременяване на възприета съдебна практика или за създаване на нова такава, когато има непълнота в закона, неясни или противоречиви правни норми. Разпоредбите на чл.98, ал.1, б.”г” и б.”д” от ГПК /отм./, регламентиращи изискванията за редовност на исковата молба при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., са ясни, пълни и точни, а по приложението им съществува константна и непротиворечива съдебна практика на Върховен съд и Върховен касационен съд, която не се налага да бъде изоставяна или осъвременявана, което изключва допустимостта на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 10.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1169/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :