О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 24.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№114 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №1383 от 25.10.2011г. по гр.д.№1157/2011г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решение №4 от 10.01.11г. по гр.д.№161/07г. на Първомайския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Т. Н. Т., заместен в процеса по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от наследниците си В. Д. Т., Н. Т. Т. и З. Т. Т., срещу М. Ж. Г., В. Ж. В., З. Ж. Генчева, К. В. Т., В. К. В., Т. К. Г., М. С. И., Я. С. П., П. И. П., Ш. П. Я., Д. Ш. Я., П. Ш. Я. и А. П. Д. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за собственост към момента на образуването на ТКЗС на нива от 5,5 дка в землището на [населено място], а сега – в землището на [населено място], [община], местност „Дж.” и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение по този спор няма да им послужи за реално възстановяване на собствеността върху спорната нива. За тази нива с решение на съда по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ им е било признато право на възстановяване на собствеността, но то е постановено и представено в поземлената комисия след влизане в сила на плана за земеразделяне, с който същата нива е възстановена на ответниците. Налице е пречката на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността на ищците и те могат да получат само обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея те поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – допустим ли е иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при отказ на поземлената комисия да зачете решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и да възстанови признатата земя, тъй като тя вече е възстановена в стари реални граници на трети лица.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има задължителна практика, която изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че поставеният процесуалноправен въпрос е определящ за изхода на делото и следователно е в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 от ГПК. По този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1383 от 25.10.2011г. по гр.д.№1157/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в седмодневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: