2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2386/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2386/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 136 от 21.01.2014 год., постановено по в.гр.дело № 3281/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 3301 от 24.07.2013 год. по гр.дело № 5419/2013 год. на Пловдивския районен съд, ІV-ти граждански състав в частта относно размера на квотите и вместо него е постановено друго като квотите на страните в допуснатия до делба УПИ – за хижа на „Туристическо дружество-П.”, кв.20, по плана на вилна зона „Равнища”, [населено място], област П., са както следва:
312.25/3253 ид.ч. за Г. Б. Я. и
2940.75 ид.ч. за ОС на Т.-П..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Г. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат В. И. Д.-Г., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. След като веднъж има постановено решение по предявен установителен иск, в което е решено, че ищецът/касатор/ е признат за собственик на 360 кв.м. от парцел І в кв.20 по плана на х.Равнища, следва ли да бъде разглеждан повторно предявен установителен иск между същите страни и на същото основание?
2. Следва ли отново да бъде изследван въпроса за характеристиката на имота в делбеното производство във фазата на допускане?
Ответникът по касация – ОС на Т.-П. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е съобразил, че по силата на две влезли в сила решения на Пловдивския районен съд по отношение на Г. Б. Я. е признато за установено срещу ОС на Т.-П.:
1. с първото решение от 09.01.2009 год. по гр.дело № 4339/2007 год. /влязло в сила на 24.02.2009 год./, че е собственик на ? ид.ч. от дворно място от 360 кв.м., част от УПИ – за хижа на Туристическо дружество-П., кв. по плана на вилна зона „Равнища”, [населено място], Пловдивска област, т.е. признат е за собственик на терен от 180 кв.м., а
2. с второто решение № 2998 от 22.07.2011 год. по гр.дело № 21924/2010 год. /влязло в сила на 03.09.2011 год./ е признат за собственик на ? ид.ч. от дворно място от 264.50 кв.м., част от УПИ за хижа на Туристическо дружество-П., кв.20, по плана на вилна зона „Равнища” същото село, т.е. на терен от 132.25 кв.м. Съобразно чл.297 от ГПК е прието, че Г. Б. Я. е собственик по отношение на ОС на Т.-П. общо на 312.25 кв.м., включени в посоченото УПИ, цялото от 3253 кв.м., поради което делбата е допусната при посочените квоти за страните.
За да бъде допуснато касационно обжалване следва да е налице някоя от трите предвидени предпоставки в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са формулирани въпросите касаят оплаквания за неправилност на въззивното решение на основание по чл.281, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил ТР № 1 от 09.12.2013 год. по т.дело № 4/2012 год. на ОСГТК на ВКС с оглед равнопоставеността на страните в производство за делба и постановените съдебни решения по установителните искове за собственост са определени правата на страните при отчитане статута на имота към релевантния момент.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 21.01.2014 год., постановено по в.гр.дело № 3281/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ